Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Охранка

Руска тайна полиция от времето на царизма. Корените на специалните служби са още преди Петър Велики — създателя на „съвременна“ Русия (царувал от 1672 до 1725 г.). Наименованието датира от около 1881 г. и е използвано за политическата полиция — специалисти, обучени да разследват политически престъпления, нагласени от агенти на Охранката, за да предизвикат арести. Вилхелм Щибер от Прусия помага за реорганизирането на съществуващата руска секретна служба и превръщането й в Отдел за държавна защита — по-късно наречен Охранное отделение, или накратко — Охранка. Въпреки че Александър II не се доверява на Щибер, защото е чужденец, и не може да се примири с участието му в държавната сигурност, той му плаща добре за услугите, особено за съветите при организирането на шпионска система извън страната, която да проследява подривните елементи, които са напуснали Русия и заговорничат против монархията. (Александър II е убит в Санкт Петербург през 1881 г. от бомба, хвърлена от революционер.)

Охранката има свои секретни КОДОВЕ и комуникационни системи независимо от министерството на вътрешните и външните работи и от военните организации. Разполага с огромен щаб следователи и многобройни АГЕНТИ, които наблюдават подозрителните групировки. Най-често използваната тактика на Охранката е внедряването на нейни хора в подозрителните групировки в Русия. Британският историк на разузнаването РИЧАРД ДИЙКЪН пише в „История на руските тайни служби“ („A History of the Russian Secret Service“, 1972):

Революционните общества бързо забелязваха липсата на прилежност от страна на Охранката и също толкова бързо успяваха да се преборят с бдителността й, използвайки свои методи. Лидерите на тези тайни общества пазеха истинската си самоличност много по-внимателно, отколкото агентите на Охранката. Истинските им имена се криеха не само от Охранката, но и от подчинени и сътрудници, като използваха прякори или кодови имена.

Сред многобройните агенти и ДВОЙНИ АГЕНТИ, които служат в Охранка, е и революционерът Йосиф Висарионович Джугашвили. По-късно той променя името си на Сталин.

Събиране на външноразузнавателни сведения практически не съществува, като се изключи НАБЛЮДЕНИЕТО на руснаците, които живеят в чужбина и които могат да се окажат заплаха за царския режим. Единствената служба на Охранката, която е извън страната, е в руското посолство в Париж. Фактът, че Охранката се оказва неефективна в събирането на разузнавателна информация за потенциалните противници на Русия, се потвърждава отчасти от катастрофалните руски военни провали по време на войната с Япония от 1904–1905 г. и Първата световна война.

В продължение на 36 години Охранката е действаща агенция. От нея се страхуват, но тя се оказва сравнително нискоефективна, когато „враговете на държавата“ се опитват да създават проблеми, а след това — през 1917 г., е свалена династията Романови.

Вж. ОПРИЧНИНА; МАЛИНОВСКИ, РОМАН.