Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Съглашение Юкюс

„… Възможно най-секретният договор, който някога е бил подписван в англоезичния свят“ — така ДЖЕЙМС БАМФОРД характеризира Съглашението ЮКЮС в книгата си „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982). Съглашението ЮКЮС (UKUSA — United Kingdom-United States of America) е приемник на Съглашението БРЮС между Великобритания и САЩ, подписано през 1943 г. и предвиждащо взаимен обмен на данни и сътрудничество в областта на комуникациите между двете съюзнически държави на всички равнища. Към СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС през 1947 г. се присъединяват Австралия, Канада и Нова Зеландия. Съгласно договора криптоложките служби на 5-те страни работят в своите райони, но обслужват някои райони съвместно (за наблюдение на територията на Китай англичаните например използват радиопостовете в Хонконг, а американците — в Южна Корея, Япония и Тайван), обменяйки и резултатите от своята работа.

Страните участнички в съглашението се съгласяват да въведат единна кодова система и терминология, единни правила за използване на получената информация. Всичко това е записано в просторен документ, получил названието „Международни правила по разузнаване на комуникациите“ (под думата „международни“ в дадения случай се разбира съвършено секретната процедура в обмяната на информация между 5-те страни, участнички в съглашението).

Политическите противоречия (макар и мимолетни), които от време на време възникват в отношенията между САЩ и Великобритания — например по въпроса за Суецката кампания през 1956 г., не се отразяват на СЪГЛАШЕНИЕТО ЮКЮС. И въпреки всичко от време на време главните участнички в договора се упрекват една друга в непочтеност. ПИТЪР РАЙТ — специалист в МИ–5, в книгата си Ловец на шпиони (Spycatcher, 1987) пише, че веднага след като разбира за създаденото подразделение в ЦРУ Отдел Д от УИЛЯМ ХАРВИ, решава: „Ако на американците се е приискало да запазят в тайна от нас някакви резултати от своите дешифровъчни изследвания или са замислили да проведат операция против Великобритания или която и да е страна от страните на Обединеното кралство — а на нас ни е известно, че те с това се занимават (курсивът е на авторите), — то Отдел Д идеално подхожда за всичко това.“