Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Съглашение Юкюс
„… Възможно най-секретният договор, който някога е бил подписван в англоезичния свят“ — така ДЖЕЙМС БАМФОРД характеризира Съглашението ЮКЮС в книгата си „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982). Съглашението ЮКЮС (UKUSA — United Kingdom-United States of America) е приемник на Съглашението БРЮС между Великобритания и САЩ, подписано през 1943 г. и предвиждащо взаимен обмен на данни и сътрудничество в областта на комуникациите между двете съюзнически държави на всички равнища. Към СЪГЛАШЕНИЕТО БРЮС през 1947 г. се присъединяват Австралия, Канада и Нова Зеландия. Съгласно договора криптоложките служби на 5-те страни работят в своите райони, но обслужват някои райони съвместно (за наблюдение на територията на Китай англичаните например използват радиопостовете в Хонконг, а американците — в Южна Корея, Япония и Тайван), обменяйки и резултатите от своята работа.
Страните участнички в съглашението се съгласяват да въведат единна кодова система и терминология, единни правила за използване на получената информация. Всичко това е записано в просторен документ, получил названието „Международни правила по разузнаване на комуникациите“ (под думата „международни“ в дадения случай се разбира съвършено секретната процедура в обмяната на информация между 5-те страни, участнички в съглашението).
Политическите противоречия (макар и мимолетни), които от време на време възникват в отношенията между САЩ и Великобритания — например по въпроса за Суецката кампания през 1956 г., не се отразяват на СЪГЛАШЕНИЕТО ЮКЮС. И въпреки всичко от време на време главните участнички в договора се упрекват една друга в непочтеност. ПИТЪР РАЙТ — специалист в МИ–5, в книгата си Ловец на шпиони (Spycatcher, 1987) пише, че веднага след като разбира за създаденото подразделение в ЦРУ Отдел Д от УИЛЯМ ХАРВИ, решава: „Ако на американците се е приискало да запазят в тайна от нас някакви резултати от своите дешифровъчни изследвания или са замислили да проведат операция против Великобритания или която и да е страна от страните на Обединеното кралство — а на нас ни е известно, че те с това се занимават (курсивът е на авторите), — то Отдел Д идеално подхожда за всичко това.“