Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Фоторазчитане

Извличане на разузнавателни сведения от снимков материал на набелязани райони. Фотографирането може да се извърши от САМОЛЕТ, СПЪТНИК, ПОДВОДНИЦА, кораб или от хора на сушата. В „Официално бойно ръководство на авиацията във Втората световна война“ („The Official World War II Guide to the Army Air Forces“), издадено от американската армия през 1944 г., има точно описание на процеса на получаване на разузнавателни данни и начина на анализ на снимките (в дадения случай става дума само за аероснимките):

Сведенията се получават в резултат разчитане на материалите от аероснимките, направени от разузнавателните самолети, а също така и от бомбардировачите, на които са поставени фотокамери за фотографиране на резултатите от бомбардировката. Висококвалифицирани специалисти анализират снимките и подготвят фактологични справки за резултатите от бомбардировъчните полети, за работата на промишлените предприятия, за транспортната система, за дейността на летищата, за наземните и бреговите укрепления, за системата на маскировка, за системата за комуникации на войските, за движението на корабите и корабостроенето… Особено ценни разузнавателни данни се получават чрез сравнителния анализ на снимки от един или друг обект или участък на местността, направени в различно време. Решителен напредък в развитието на военните аероснимки е направен с въвеждането на нов тип фотокамери със специализирано предназначение — за фотографиране от голяма и от малка височина, в условия на високоскоростен полет, за правене на инфрачервени, картографски, цветни или нощни снимки.

От съображения за сигурност в ръководството не се споменава за най-новия вид фотографиране: радарното, при което радарът отразява визуалния образ на съответния обект или участък на местността върху специален монитор. В „Ръководството“ се отбелязва също: „Сред всички видове разузнаване именно на данните от аероснимките се отделя най-голямо внимание при вземането на едни или други решения.“ (Тогава авторите на „Ръководството“ не са знаели за съвместните дешифровъчни операции на съюзниците, т.е. МЕДЖИКУЛТРА.) Вж. НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РАЗЧИТАНЕ НА АЕРОСНИМКИ.