Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (926)

Национален център за разчитане на аероснимки (НЦРА)

Американска специална служба, която се занимава с разчитане на снимки от източници за наблюдение от въздуха — самолети за РАЗУЗНАВАНЕ и СПЪТНИЦИ.

В средата на 50-те години, когато самолетите U–2 и фотографските спътници КОРОНА са в процес на създаване, ЦРУ започва да събира персонал от специалисти по разчитането на аероснимки. Артър Ландъл получава задачата да организира операцията, включително подбора и вербуването на хората.

Фотографският отдел на ЦРУ отначало е известен под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ HT/AUTOMAT. Ландъл приема съкращението HT/AUTOMAT заради инициалите на офицера по сигурността (Хенри Томас) и схващането си, че отделът е „автомат“, където „потребителите“ на разузнавателната информация могат да се отбият и да вземат необходимия снимков материал.

За разрастващия се отдел е избрана небиеща на очи сграда на Пета улица в Северозападен Вашингтон — район, където цари престъпност. Трите първи етажа се използват от фирма за автомобили и от бюро за недвижими имоти. В „Лице в лице“ („Eyeball to Eyeball“, 1990) специалистът по фотографско разчитане Дино Бруджони описва първия дом на НЦРА така: „Сградата беше без климатична инсталация, а имаше и проблем с отоплението през зимата.“

Първият НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОЛЕТ от самолет U–2 над Съветския съюз е осъществен на 4 юли 1956 г. Обработени са стотици метри филмова лента, специалистите вече разполагат с повече или по-малко качествени снимки на секретни съветски обекти. На 19 август 1960 г. самолет на военновъздушните сили прибира във въздуха първата капсула с филм, спусната от спътник КОРОНА. На филмовата лента са снимани обекти от Съветския съюз. В резултат на специалните взаимоотношения между Куба и Москва на 27 октомври 1960 г. самолет U–2 прелита над острова и за пръв път снима над съвсем нов район.

Отделът влиза все повече и повече в услуга на националните лидери. На 18 януари 1961 г., няколко дни преди да напусне Белия дом, президентът Айзенхауер подписва Директива №8 на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, която официално полага началото на Националния център за разчитане на аероснимки и го поставя под административната шапка на ЦРУ. Преди това Айзенхауер лично е дал одобрение за програмите U–2 и Корона.

По-късно Джон Кенеди се разпорежда да се осигури нова база за тази изключително полезна служба. На 1 януари 1963 г. центърът се премества в 213-а сграда на Първа улица и улица М в Югозападен Вашингтон (където се намира и до днес).

Интересът към Куба нараства поради пратките със съветски оръжия. Снимки на Куба, направени от военноморския патрулен самолет P2V НЕПТУН, също се изпращат в центъра. Ландъл, пише Бруджони, „помоли касите и контейнерите да бъдат анализирани внимателно и премерени по фотограметричен начин. Той нарече науката за измерването, определянето на вида и каталогизирането на касите и съдържанието им касология“.

Усилията, полагани от НЦРА, се увеличават многократно по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА от 1962 г., въпреки че в помощ са въвлечени също Стратегическото командване на военновъздушните сили и военноморските центрове за фотографско разчитане (вж. ВУДУ F–101; КРУСЕЙДЪР F8U).

През октомври 1962 г. Ландъл почти ежедневно докладва за правените снимки на брифинги в Белия дом пред президента Кенеди и висшите му съветници. Някои от висшите служители сами се обръщат към него за разрешение да разговарят лично със специалистите по разчитането.

Когато Кенеди решава директно да пита руснаците за балистичните ракети в Куба, НЦРА осигурява снимки, които са предадени и на няколко западни столици. Полученият снимков материал помага за уточняване плановете за реагиране при екстрени случаи или при удар от острова. Висшето военно командване използва снимки и карти на НЦРА в работата си по планирането.

Бруджони пише, че по време на кризата е имало и комичен момент по повод на една от снимките на НЦРА:

Президентът Кенеди не понасяше жаргона на военните — особено при докладите за БРСО [балистични ракети със среден обхват] и позициите им, където се използват термините „зает“ и „незает“. Нисколетящ разузнавателен самолет случайно бил снимал войник, който използвал открита тоалетна с 3 дупки. Когато снимката бе показана на президента с обяснението „зает“, той се разсмя и попита защо не е получил този пример по-рано.

По-късно, с нарастващото американско участие във Виетнамския конфликт, самолетната фотография отново става значима тема на брифингите в Белия дом. Но министърът на отбраната Робърт Макнамара използва снимките на НЦРА само за да подкрепи идеите си. Ландъл никога не е докладвал пред президента Джонсън както пред Кенеди. Бруджони си спомня:

Когато на снимките, направени от голяма височина, се виждаха силно разрушените от бомбардировките пътища, се създаваше впечатлението за успешно изпълнена военна операция, но при снимките, направени от нисколетящи самолети, се виждаха много [северно] виетнамски войници, които бутат пред себе си велосипеди, натоварени с провизии, и внимателно напредват по изровения от бомбардировките път. Казаха ни, че материалите на НЦРА, на които се вижда как виетнамците снабдяват силите си… не трябва да стигат никога до президента. Въпреки че знаеше за неблагоприятните данни от разузнаването, [държавният] секретарят [Дийн] Ръск не изпитваше желание да предизвиква избухливия Макнамара, тъй като се страхуваше от разрив между Държавния департамент и Министерството на отбраната.

Самолетната и спътниковата фотография и разчитането им от НЦРА безусловно са изиграли голяма роля във Виетнамската война и ни най-малко не са загубили значението си и днес.