Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Бамфорд, Джеймс

Писател и репортер, специализирал се в журналистически разследвания, издава „Замъкът на загадките“ („The Puzzle Palace“, 1982) с подзаглавие „Очерк за най-секретната американска агенция“. Това е първата и най-подробна книга за АНС.

Бамфорд е един от малкото експерти по въпросите на АНС, без да е имал нещо общо с нея. Той е продуцент на новините в Ей Би Си нюз, където отговаря и за журналистическите разследвания. Писал е на теми, свързани с шпионажа от времето на Студената война до военните престъпления в Босна.

„Замъкът на загадките“ е резултат от това, което Бамфорд нарича „пороя след Закона за свобода на информацията“ — интервюта и уморително търсене на информация не само по документи, но и по клюки от Конгреса. Изключително секретната АНС съвсем не е очарована от появата на книгата, въпреки че тя се превръща в учебник и наръчник по разузнаване и международна политика в Националния колеж по разузнаване и сигурност, в Йейлския университет и много други учебни заведения. В Конгресната библиотека през 1995 г. са описани само 12 книги, които засягат АНС — 4 от тях са различни издания на „Замъкът на загадките“. Само като сравнение — за ЦРУ има 522 книги.

Любопитното във враждебното отношение на АНС към книгата е, че Бамфорд, адвокат по образование, подава молба съгласно Закона за свобода на информацията, за да види досието си в АНС. Отговорено му е, че такова не съществува. Но той си спомня, че е виждал папка с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Ескуайър, и подава нова молба съгласно същия закон, за да получи документите в нея. Този път АНС отговаря положително и му изпраща стотици цензурирани документи, от които личи, че Бамфорд и книгата му са били обсъждани не само от АНС, но и от Главната прокуратура и в Белия дом и че са били правени неуспешни опити да се доберат до коректурите преди публикацията.