Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1723)

Холис, Роджър (1905–1973)

Генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) от 1956 до 1965 г. Подозиран, че е ПЕТИЯТ от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Цялата тази история с подозренията около Холис разделя британското разузнаване през 70-те и 80-те години. Едни защитават Холис като жертва на вътрешни интриги, а други се опитват да възбудят процес, в който той да бъде съден за шпионаж. ПИТЪР РАЙТ — сътрудник в МИ–5 от 1949 до 1976 г., е водачът на онези, които подозират Холис като ВНЕДРЕН АГЕНТ в агенцията. Той изказва своите обвинения срещу Холис в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987). Един от аргументите на Райт е, че членовете на Петорката от Кеймбридж ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН и АНТЪНИ БЛЪНТ се внедряват и стигат до високи постове в специалните служби по времето, когато британското контраразузнаване се ръководи от Холис.

Холис е син на английски епископ, учи в Оксфорд, не в Кеймбридж, но напуска, преди да се е дипломирал. През 1927 г. заминава за Шанхай, където се устройва на работа в британско-американската Табако корпорейшън. През 1934 г. заболява от туберкулоза и се връща в Англия. Четири години по-късно постъпва в МИ–5 и е назначен в отдела, който се занимава с британската комунистическа партия, а в годините на Втората световна война — и със Съветския съюз. Известно време е ръководител на Отдел F, който отговаря за Съветския съюз и страните от Източния блок.

След войната Холис е изпратен в Австралия, където помага за създаването на АВСТРАЛИЙСКАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ. По това време вече е ръководител на Управление С, което отговаря за вътрешната сигурност на МИ–5. През 1953 г. сър ДИК УАЙТ — генерален директор на МИ–5, го назначава за свой заместник.

АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — високопоставен сътрудник на КГБ, преминал на страната на противника през 1961 г., споменава в показанията си, че Бърджис и Маклийн, които са емигрирали в Съветския съюз през 1951 г., са двама от „кръг от петима“. Филби е ТРЕТИЯТ, а Блънт — сътрудник от МИ–5 през Втората световна война, е ЧЕТВЪРТИЯТ. Райт, който прекарва 6 години в разпити на Блънт и се опитва да разгадае кои са в петорката, набелязва Холис като ПЕТИЯ. През 1961 г. на Холис му остават 4 години до края на управлението му като генерален директор.

Делото, което Райт и сътрудниците му подготвят срещу Холис, започва с годините, които е прекарал в Китай. Те смятат, че там вероятно е бил вербуван от някого от шанхайската МРЕЖА, която по това време се ръководи от съветския разузнавач РИХАРД ЗОРГЕ. Извършена е гигантска работа, прегледани са всички материали, свързани със Зорге, но не са намерени никакви улики, които да потвърдят, че той е имал връзка с Холис. По същия начин са прегледани и всички неуспешни операции на британското разузнаване, в които е участвал Холис. И в тях не са намерени ни най-малки потвърждения за измяна от негова страна. Затова пък под негово ръководство МИ–5 разобличава ДЖОРДЖ БЛЕЙК и разкрива шпионската група на ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ. (Вж. ХОТЪН, ХАРИ; СЛУЧАЯ ПОРТЛАНД.)

Въпреки това Райт не е убеден. Освен в Холис той се съмнява и в Греъм Мичъл — ръководител на КОНТРАШПИОНАЖА в МИ–5, а по-късно заместник генерален директор при Холис. „В началото на 1964 г. — пише Райт в «Ловец на шпиони» — и Артър [Мартин — началник на Управление контраразузнаване в МИ–5], и аз стигнахме до убеждението, че ролята на шпионин, за когото знаехме, че по това време е действал в МИ–5 на висока длъжност, повече подхожда на Холис, отколкото на Мичъл.“

Разследването продължава и след като Холис се оттегля. През 1969 г. сътрудник от МИ–5 го разпитва в продължение на 2 дни в една от стаите на КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА, докато в друга стая експерти от МИ–5 (включително Райт) слушат и записват разпита. Холис нито разкрива, нито признава каквото и да е и се налага досието му да бъде затворено.

Британските власти се опитват да спрат книгата на Райт малко преди публикуването й през 1987 г. Подобни мерки не са били предприети срещу ЧАПМАН ПИНЧЪР, в чиято книга „Занаятът им е предателство“ („Their Trade Is Treachery“, 1981) са залегнали подобни обвинения срещу Холис. Но Пинчър е журналист и повдигнатите обвинения нямат такава тежест, както тези на Райт — служител на МИ–5.

В отговор на книгата на Райт министър-председателката Маргарет Тачър заявява през март 1981 г., че и двете разследвания са оневинили Холис. „Често се оказва невъзможно невинността да бъде доказана, — казва тя в изявление пред парламента. — Но не бяха открити доказателства, които да го уличат, а крайното заключение е, че той не е бил агент на съветска разузнавателна служба.“ Що се касае до книгата, то по думите на Тачър тя „не съдържа никаква нова информация. А някои детайли или са изопачени, или са неверни“.

След като Холис се оттегля, съпругата му го напуска и той се жени за секретарката си, с която е имал дългогодишна любовна връзка. РАЗУЗНАВАЧИТЕ не са сигурни, че тази връзка е била използвана от руснаците като база за изнудване, като се знае колко толерантно е британското общество към подобни сексуални връзки.