Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (283)

Венона

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на американска операция за декодиране, благодарение на която са дешифрирани част от съветските разузнавателни съобщения между Москва и резидентурата в Съединените щати през 40-те години. Много имена от вестникарските заглавия през тези години — ЕЛИЗАБЕТ БЕНТЛИ, УИТАКЪР ЧЕЙМБЪРС, КЛАУС ФУКС, АЛДЖЪР ХИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН и атомните шпиони ХАРИ ГОЛД, ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС, ЮЛИУС РОЗЕНБЕРГ и съпругата му Етел — се появяват в тези съобщения. Дешифрираните съобщения разкриват или потвърждават това, което американските служители от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО са знаели за тези хора. Но самите материали от Венона не са били огласявани, за да не узнаят руснаците, че американските декодировчици са успели да разгадаят главната им криптографска система.

Разшифрованите съобщения не водят „по горещи следи“, а пък и не всички текстове е било възможно да бъдат дешифрирани. През 1946 г. например декодировчиците работят над съобщения от 1944 г. Всеки път когато някои разшифровани съобщения дават следа за откриването на шпионин, агенцията по декодирането предава информацията на ФБР, понякога на офицера за свръзка от британското разузнаване. Френската разузнавателна агенция УНТ веднъж също получава материали от Венона, които разкриват, че Пиер Кот — министър на въздухоплаването през 30-те години, и Андре Лабарт — научен сътрудник в министерството, са работили за съветското разузнаване.

Материалите от Венона са изпълнени с КРИПТОНИМИ, някои от които западните аналитици успяват да свържат с определени хора. Един от най-трудните и неразгадаеми криптоними е Млад. Едва когато АНС започва през 1995 г. да разсекретява материалите от Венона, американските оперативни работници се досещат, че Млад е ТИЪДОР ХОЛ, физик, работил над проекта за атомната бомба. Друг криптоним — Алес, се отнася за съветски АГЕНТ, придружавал президента Рузвелт в Ялта през февруари 1945 г. по време на срещата с министър-председателя Уинстън Чърчил и съветския лидер Йосиф Сталин. Алес, се казва в една от телеграмите, работи за съветското разузнаване още от 1935 г. От данните в това и други съобщения се оказва, че Алес е Алджър Хис.

След като дешифрираните материали от Венона стават достояние на контраразузнавачите, те ги съпоставят с данните от други източници. Така например се открива потвърждение на показанията на бившия комунист УИТАКЪР ЧЕЙМБЪРС, който е предал на ФБР подробности за съветския шпионаж в САЩ през 30-те години. С помощта на Венона са потвърдени и показанията от ИГОР ГУЗЕНКО — кодов чиновник в съветското посолство в Отава, Канада, който става предател през 1945 г. и разкрива мащабите на съветските разузнавателни действия и дава информация за МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ. През същата — 1945-а, година Елизабет Бентли, ветеран КУРИЕР на НКВД и известно време АГЕНТУРИСТ, се обръща към ФБР и признава шпионската си дейност, като дава и имена. С информацията от Венона ФБР потвърждава много от показанията й.

СЛУЖБАТА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) на американската армия събира прехванати съветски съобщения още от 1939 г., но дълго време не прави опит да ги декодира. Джийн Грабийл — току-що назначена млада служителка в СРР, преподавала в училище само допреди няколко седмици, започва да сортира съобщенията на дипломатическата мисия по криптографска система или по азбучен ред. Тя открива 5 системи. Едната, изглежда, е свързана с търговията между САЩ и СССР (включително доставките на военно оборудване и оръжие през войната). Дипломатите използват втора система. Останалите 3 системи се използват от съветските разузнавателни служби НКВД и ГРУ — ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Проектът Венона (по това време с кодово наименование БРАЙД) започва да действа през февруари 1943 г., когато СРР (предшественик на АНС) започва работа над кодираните съветски дипломатически комуникации в АРЛИНГТЪН ХОЛ, предградие на Вашингтон. През октомври 1943 г. лейтенант Ричард Хелък — запасен офицер от армейския радиосигнален корпус, който е бил археолог към Чикагския университет, постига малък пробив в търговската криптографска система и създава база за прогреса в другите системи. През 1944 г. друг криптоаналитик — Сесил Филипс, прави разкритие, което позволява ограничен пробив в това, което по-късно се оказва системата на ШИФРИ на НКВД. Ще бъдат необходими още почти 2 години преди части от тези съобщения на НКВД да бъдат прочетени или дори отделени като шпионски съобщения за разлика от обичайните дипломатически или търговски съобщения.

Истински пробив е направен през лятото на 1946 г., когато Мередит Гарднър — аналитик в СРР, забелязва повторения в системата на някои съобщения. Криптографската система на НКВД използва кодова книга, в която думите и изразите се предават с цифри. Тези цифри отново са шифрирани с допълнителна техника, а именно с добавяне на произволни цифрови групи, взети от ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА. Те от своя страна се състоят от страници произволни цифри. Изпращачът или получателят на съобщението съответно добавя или премахва определени цифри от основния шифър. Да допуснем, че първата дума в съобщението е „атомен“ и че в книгата с кодовете й съответства числото 3856, а първата група в блокчето за еднократна употреба е 1349. Допълнителното шифроване се осъществява с добавянето на другата цифра — 1349, към 3856. Сумирането става по принципа „Фибоначи“ или метода на „китайската аритметика“, съгласно която числа, по-големи от 9, не се използват. Така думата „атомен“ получава следния вид: 4195.

Дешифрирано съобщение от Венона

Как е осъществено всичко това?

Шифроблокчетата за еднократна употреба, използвани само веднъж, практически са неразгадаеми. Но в съветския криптографски център започват по някое време да дублират някои страници от блокчетата за еднократна употреба. Гарднър забелязва повторенията сред хилядите числови групи. Това повторение дава на американските декодировчици дългоочаквания пробив. Съветското дублиране на шифроблокчетата се случва рядко през 1942 г., но през 1943, както и през 1944 г., вече е система.

За да се проникне в системата с успех, аналитиците отначало трябва да идентифицират и да премахнат допълнителните числа, за да могат да работят над скрития код. Като разчитат на уменията и опита си, американските криптографи проникват в кодовите книги, които никога не са виждали. Някои от материалите от 1942–1943 г. не са разчетени чак до 1953–1954 г., когато е осъществен втори значителен криптоаналитичен пробив с помощта на най-обикновен анализ от доктор Самюъл Чу от АНС. След това в ръцете им попада и частично обгоряла съветска кодова книга.

През последните дни на Втората световна война екип на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, ръководен от подполковник Пол Неф, който работи по указания на Арлингтън хол, получава фотокопие на кодова книга, намерена в архива на външното министерство на Германия, който е бил в един от замъците в Саксония. Нацистите на свой ред са го получили от финландци, които са го взели от съветското консулство в Пецамо, Финландия, на 22 юни 1941 г. Офицери в консулството са успели да изгорят само част от архива, преди финландците да окупират сградата. Екипът на Неф получава копието от книгата само ден преди съветските окупационни сили да навлязат в района на замъка. Приблизително по същото време лейтенант Оливър Кърби, също свързан с Арлингтън хол, намира съветски криптографски материали в Шлезвиг, Германия. (И Неф, и Кърби по-късно стават водещи цивилни специалисти в АНС.)

Междувременно Гарднър успява да извлече първия свързан израз от съобщение на НКВД, изпратено от Ню Йорк за Москва на 10 август 1944 г. По-късен анализ показва, че съобщението се отнася за секретни действия в Латинска Америка. На 13 декември той успява да разчете съобщение за американската президентска кампания от 1944 г., а на 20 декември 1946 г. прониква в друго съобщение от 1944 г. и попада на нещо важно: списък на водещите учени, които работят над проекта за атомната бомба. В края на април или в началото на май Гарднър разчита 2 съобщения, изпратени през декември 1944 г., които показват, че някой от американския армейски Генерален щаб осигурява строго секретна информация на руснаците. (През 1995 г., когато започва огласяването на материалите от Венона, за тези 2 съобщения АНС казва само следното: „Въпросът за разсекретяването им се обсъжда.“)

Бригаден генерал Картър Кларк от Г–2, ключова фигура в операция МЕДЖИК, е изумен от това, което е видял след дешифрирането на материалите от Венона. Той споделя впечатленията си с ФБР, което от своя страна през октомври 1948 г. включва в операция Венона и специален агент Робърт Ламфиър. По-късно свои аналитици във Венона изпращат британците.

ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското разузнаване, е назначен във Вашингтон, където работи от 1949 до 1951 г. и понякога посещава Арлингтън хол, разглежда дешифровките на Венона и редовно получава обобщена информация за напредъка в операция Венона. Той несъмнено е докладвал на съветските си агентуристи за постиженията. В края на 1945 г. Бентли разказва на ФБР, че руснаците са получили ограничена информация за американските усилия през 1944 г. Руснаците не могат да направят нищо за миналото, но могат и засилват сигурността в криптографските системи.

ПИТЪР РАЙТ — сътрудник от британската Служба за сигурност (МИ–5), вижда за първи път материали от Венона в края на 50-те години. Той заподозира, че един от криптонимите може да е на шпионин, който все още е в МИ–5. Един от британските шпиони, идентифицирани от Венона, е Седрик Белфридж, който от 1941 до 1943 г. работи за БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ — военновременната разузнавателна организация с щаб в Ню Йорк. Белфридж, който пише и живее в Съединените щати след войната, през 1955 г. е депортиран като „опасен чужденец“. По това време го приемат като жертва на американския лов на набедени комунисти.

В книгата „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) Райт пише: „Спомням си, че се чудех, докато четях изумителните дешифровки, как, по дяволите, десетки години някой на върха на МИ–5 може да заспива всяка нощ, след като тези съобщения са били дешифрирани.“ (Райт очевидно съобщава за съществуването на Венона, преди официално да е била обявена.) Той пише, че КОМИСИЯТА ФЛУЪНСИ, която се занимава с откриването на съветски агенти в британските служби, е използвала и материали на Венона. С помощта на тези материали са осъществени също проверката на сър АНТЪНИ БЛЪНТ и искреността на АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — съветски ИЗМЕННИК.

Съветският обмен на съобщения съдържа стотици кодови имена, включително Антена и Либерал, за които по-късно се разкрива, че са на Юлиус Розенберг. В едно от съобщенията се споменава, че съпругата на Либерал се казва Етел.

Повече от 200 имена или кодови имена излизат при дешифрирането на материалите от Венона. Много от тях са на сътрудници или на доверени лица на НКВД или на ГРУ. В шифрираните материали е била закодирана и дейността на Юлиус и Етел Розенберг, Хари Голд, Дейвид и Рут Грийнглас и Клаус Фукс. Други имена, използвани за прикритие на лица от мрежата на атомните шпиони, остават неразгадани.

Материалите от Венона показват, че Леонид Квасников (кодово име Антон) оглавява шпионажа за атомната бомба в Съединените щати. И той като семейство Розенберг (които са под негов контрол) имат още много високотехнологични шпионски цели, като например развитието на американски реактивни самолети, радари и ракети. Разкрити са и многобройни контакти на съветското разузнаване с американската комунистическа партия и начинът, по който съветската шпионска МРЕЖА работи под прикритието на консулства, търговската мисия АМТОРГ, съветската агенция ТАСС и др.

Повечето материали от Венона се отнасят до техниката на шпионажа — детайли по провеждането на операции, средства за противодействие на ФБР, сценарии за срещи и фотографиране на документи. Съветските разузнавачи в САЩ събират толкова много материали, че освен информацията, която се изпраща във вид на шифровани съобщения, те правят фотокопия на материалите и ги изпращат в Москва с дипломатически куриер. В едно от съобщенията нюйоркската резидентура информира ЦЕНТЪРА в Москва, че разполага с 56 филмови ленти, осигурени от Робърт (все още не е идентифициран). Други материали дават указания за вербуването на американски комунисти.

В някои от материалите на Венона става дума за Стенли — агент на британското разузнаване, който отговаря за Мексико. Този агент по-късно се оказва Филби. Споменава се и Хикс като човек, който е изпратил повече мнения, отколкото факти; той е определен от ловците на шпиони като ГАЙ БЪРДЖИС. Пътуванията на Джонсън съвпадат с тези, осъществени от Блънт. Венона държи и информация за съветското проникване в Свободна Франция на Шарл дьо Гол, която е ядрото на следвоенното френско правителство.

Албърт е Ицхак Ахмеров — съветски РАЗУЗНАВАЧ, 2 пъти командирован в САЩ като АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ — веднъж се представя като текстилен фабрикант. Той има много имена: Уилям Грайнке, Майкъл Грийн, Майкъл Адамек и др. (Американецът МАЙКЪЛ СТРЕЙТ разказва, че с него се е свързал съветски разузнавач под името Майкъл Грийн.) Елизабет Бентли го познава само като Бил. Тя познава съпругата му — също агент с чужда самоличност — като Катрин. Катрин (с кодово име Елза) е Хелън Лаури — племенница на лидера на американската комунистическа партия Ърл Браудър, който използва кодовото име Рулевой за прикритие.

Постиженията на операция Венона остават строго засекретени до 1995 г., с изключение на съобщението на Питър Райт и на някои други „изтичания на информация“, които посочват, че Съединените щати имат специални разузнавателни източници. (Съветското правителство, разбира се, знае за Венона от Филби, а може би и от други източници.) През 1995 г. АНС започва разсекретяването на повече от 1200 съобщения от Венона. Те разкриват степента на съветския шпионаж, насочен срещу САЩ през 40-те години, а също и важната роля на РАДИОТЕХНИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ и криптографията за американското контраразузнаване.