Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Служба по АГЕНТРАЗ към министерството на обраната (САМО)

Подразделение на американското РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО), което работи по събирането на информация с помощта на агентура.

САМО е създадена от заместник-министъра на отбраната на САЩ ДЖОН ДОЙЧ. Малко известната служба добива популярност през май 1995 г., когато Дойч става ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и вече в неговите задължения е и ръководството на американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, чийто член е и РУМО. Дойч подчертава, че ще поощрява вербуването и използването на чуждестранни агенти от РУМО, а с това именно се занимава създадената от него служба за агентурно разузнаване.

До този момент вербуването и работата с агентурата се водят от ЦРУ. Първият полъх на промяната се усеща, когато Дойч създава длъжността заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по военното осигуряване и назначава на този пост контраадмирал Денис Блеър. По такъв начин Блеър и това, което се разбира под „военно осигуряване“, автоматически се оказват над ЦРУ. Това нововъведение повишава също статута и значението на САМО, която в същност е „младокът“ в разузнавателната общност.

По време на Студената война, когато Съветският съюз е основният ОБЕКТ на американското разузнаване, вербуването и работата с агентите се извършват от Службата по операции (известна също и като „тайна служба“) в ЦРУ. Куратори на агентите обикновено са кадрови сътрудници на ЦРУ, работещи под дипломатическо прикритие в посолствата на САЩ. Някои са и под т.нар. НЕОФИЦИАЛНО ПРИКРИТИЕ като представители на търговски фирми, предприемачи и т.н.

След края на Студената война ЦРУ съсредоточава усилията си към нови сфери за приложение на силите си — борбата с тероризма и наркотрафикантите. Старата практика вече не отговаря на времето. Нови агенти за вербуване трудно могат да се срещнат на приеми в посолства. Назрява необходимостта от друг род разузнаване, от пренасяне на акцента от „парадния вход“ в „черния изход“. И именно тук се проявява САМО.

Според закона от 1996 г., който се отнася до тайното финансиране на американските разузнавателни агенции, Конгресът възлага на САМО да създаде КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ и други учреждения за прикритие и съдействие на тайните агенти. Конгресът дава на САМО 3-годишен изпитателен срок да въведе в действие тази търговска дейност, призвана „да се грижи за сигурността на разузнавателните операции в чужбина“. По това време в САМО работят 1000 сътрудници.

Разузнавателното управление на Министерството на отбраната предлага да не се дава изпитателен срок на САМО, но Конгресът оставя своето решение в сила. Както е записано в протоколите на Конгреса, това се прави, за да се осигурят „надзор над дейността и недопускане на възможни злоупотреби“.

С други думи, на САМО е направено сериозно предупреждение. Работата е там, че в средата на 80-те години американското армейско разузнаване вече е преживяло един скандал, свързан също с тайните операции (вж. ЖЪЛТ ПЛОД).