Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (871)

Минсмийт

Хитро измислена британска операция за заблуда от времето на Втората световна война, чиято цел е да накара германското командване да повярва, че съюзниците ще нахлуят на Балканите в средата на 1943 г., вместо да нападнат Сицилия, която е истинската цел. Операцията трябва да убеди германците, че те съвсем случайно са прехванали строго поверителни документи, които разкриват плановете на съюзниците. Ако операцията се окаже успешна, германците ще прехвърлят допълнителни сили на Балканите, вместо да защитават Сицилия.

Британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ използва трупа на един наскоро починал и замразен мъж, като бързо му разработва нова самоличност — майор Мартин от Кралската морска пехота, действащ майор, роден в Кардиф, Уелс, през 1907 г., назначен в щабквартирата на Обединени операции. Трупът е облечен в униформата на морски пехотинец, без да бъдат изпуснати панделките, дисковете за идентификация, а също и документите, остатък от билет за театър, банкноти, дребни пари, бележка от последния адрес в Лондон и др. Най-същественото е, че към ръката му на верижка е прикрепено заключено куфарче с официални документи и лично писмо от висш съюзнически офицер до друг. Писмото и документите показват, че майор Мартин е пътувал със самолет от Англия към съюзническата щабквартира в Северна Африка.

Майор Мартин е поставен в херметически стоманен контейнер, натоварен на борда на британската ПОДВОДНИЦА Сераф. Командирът на подводницата лейтенантът от флота Л. А. (Бил) Джуъл, а и подчинените му офицери се заклеват да мълчат, а на командването е казано, че в контейнера се намира свръхново и секретно метеорологично устройство. Рано сутринта на 30 април подводницата изплава на повърхността близа до градчето Уелва, разположено на испанското крайбрежие, и моряците отварят контейнера на палубата. На майор Мартин е сложена спасителна жилетка и след окончателна проверка на подробностите е прочетен псалм 39 от библейския псалтир и тялото е изтласкано в морето, като остава въпрос на време течението и приливът да го изхвърлят на брега.

Германски оперативни работници, които са наводнили Испания, бързо узнават за изхвърления край брега удавник, открит от рибари на 30 април. Британски служители също научават за удавника и настояват тялото да бъде незабавно върнато. Междувременно германците внимателно отварят куфарчето и фотографират всички документи, а след това тялото е предадено от испанците на британски дипломати. Копията от документите спешно са изпратени в БЕРЛИН, за да бъдат анализирани от германското разузнаване. Смъртта на майор Мартин е спомената в следващия списък на убитите британци, а месец по-късно във вестник Таймс е публикувана информация в подкрепа на заблудата. (Преди това е пуснато съобщение, че няколко британски офицери са загинали, след като самолетът им се е изгубил над морето на път за Гибралтар.)

Когато тялото и вещите на майор Мартин най-сетне са предадени на британците, а куфарчето внимателно прегледано, става ясно, че документите са четени, внимателно сгънати повторно и печатът възстановен — очевидно работа на германците. Британският началник-щаб изпраща телеграма до министър-председателя, който по това време е в Щатите: „Минсмийт изцяло е погълнат.“ Началник щабът на Чърчил — генерал Хейстингс Измей — по-късно пише: „Операцията надмина и най-дръзките ни мечти. Това, че успяхме да разпънем германската отбрана в цяла Европа (дори от Сицилия са изтеглени германски кораби), наистина е забележително постижение.“ Майор Мартин, чиято истинска самоличност не е била известна, официално е погребан в Уелва.

Автор на идеята за тази операция е ЮИН МОНТЪГЮ — адвокат, служил в британското военноморско разузнаване по време на войната, след което става военносъдебен съветник на военноморския флот. Той получава Военен орден на Британската империя за замисъла на Минсмийт. Книгата на Монтъгю, посветена на операцията — „Човекът, който не съществуваше“ („The Man Who Never Was“, 1953), по-късно е филмирана.