Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Секс

Сексът както в живота, така и в литературата е част от шпионажа още от библейски времена. Двама от емисарите на Исус („Идете и огледайте земята и Йерихон…“) намират приют в дома на Раав — жена с „лек нрав“, която им помага при изпълнение на задачата им (Исус Навин 2:1). От тогава до ден-днешен сексът се е използвал и се използва за оперативни цели, първо, като средство за вземане на секретна информация от нищо неподозиращи хора и, второ, като инструмент за шантаж (като правила при вербуване). Най-известният пример за тясна връзка между секса и шпионажа е дейността на изпълнителката на екзотични танци и „фатална жена“ МАТА ХАРИ. Вероятно тя не е била истински шпионин, а доста наивно и лесно е била подвеждана както от приятели, така и от врагове.

Образът на Мата Хари, независимо че по-скоро е измислен, устоява на времето. През Втората световна война в Америка се разпространяват множество пропагандни плакати, които призовават гражданите да бъдат бдителни и да не се поддават на уловките на японски и германски шпиони жени. Плакатите с изобразени съблазнителни блондинки и надписи „След нощите в казиното — с рибите на дъното“ са се появявали по-често, отколкото карикатури на Адолф Хитлер и император Хирохито.

Това не означава, че всички жертви на сексуалния шпионаж са само на „по-силната половина на човечеството“. ВЕРНА ГЕРХАРДСЕН — съпруга на норвежкия министър-председател, по време на посещение в Москва е прелъстена от млад офицер на КГБ. След това той е назначен в Осло, за да поддържа връзката си с нея и чрез нея да стига до тайни за норвежката отбрана и НАТО.

Родената в Америка Милдрид Фиш Харнак, работила в годините на Втората световна война в антифашистката организация ЧЕРВЕН ОРКЕСТЪР, по поръчение на своя съпруг преспива с офицер от АБВЕРА. След като разбира, че тя е получила информация от офицера от Абвера, офицер от ГЕСТАПО докладва, че за него е напълно „неразбираемо“ „как може жена, когато е в леглото с любовника си, да му задава подобни въпроси, освен ако не смята да извърши държавна измяна“. Харнак и офицерът са обвинени в държавна измяна и са екзекутирани.

Обект на секса, свързан с шпионажа, са главно мъжете. В началото на 60-те години във Великобритания избухва крупен скандал, станал известен като АФЕРАТА ПРОФУМО. Малолетна проститутка преспива със съветския военноморски разузнавач капитан III ранг ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ и британския военен министър Джон Профумо. Сложните взаимоотношения предизвикват оставката на министър-председателя Харолд Макмилан.

В друга неприятна история от времето на Студената война се оказва замесен един американски морски пехотинец от охраната на посолството на САЩ в Москва. Той е съблазнен от жена, която го кара да предаде информация пред нейния „чичо“, който се оказва офицер от КГБ (вж. ЛОУНТРИ, КЛЕЙТЪН). Още една жертва на подобна руска операция става сътрудникът от ФБР РИЧАРД МИЛЪР, съблазнен в Калифорния от СВЕТЛАНА ОГОРОДНИКОВА, която се представя пред него като майор от КГБ.

Руснаците не са единствените, които използват метода на сексуалния шпионаж по време на Студената война. При операция Дийп рут през 1968 г. КРАЛСКАТА КАНАДСКА КОННА ПОЛИЦИЯ успява да се сдобие със снимка на любовен акт на съпругата на съветски дипломат с канадец. Канадците се опитват да я изнудят да разкрие секретна информация. Тя отказва и незабавно си заминава за Москва.

С друга любовна авантюра в дипломатическите среди през същата година КГБ се опитва да шантажира британския посланик в Москва със снимки, на които се вижда как прави любов с руска прислужница, която работи в резиденцията му. Той докладва за всичко това в британското Министерство на външните работи и е подложен на дискретен разпит от МИ–5. Разузнавачите са изумени не от липсата му на дискретност, а от това, че от КГБ очевидно са успели да влязат и да направят снимки вътре в резиденцията. След кратко разследване посланикът признава, че това е станало извън резиденцията. Подмамен е бил в стая, където е имало инсталирана камера. Понякога сексът и шпионажът са свързани косвено. Така например британският специалист шифровчик ДЖЕФРИ ПРАЙМ, работил за руснаците, бил педофил и ухажвал малки момичета. Когато бил арестуван за сексуални престъпления, съпругата му разкрила пред властите, че той е бил и съветски шпионин.

През Втората световна война американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) спуска с парашут агенти жени в окупираните от Германия територии. Някои от агентите мъже в УСС протестират, тъй като се страхуват, че жените могат лесно да се пречупят и да разкрият тайни, ако екипът бъде заловен. Две десетилетия по-късно АЛЪН ДЪЛЕС — ветеран от УСС и ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, пише в книгата си „Изкуството на разузнаването“ („The Craft of Intelligence“, 1963):

Жените в ЦРУ преминават почти същото обучение както мъжете и са в състояние да извършват същите задачи, с изключение на тези в чужбина. Една от причините за това е дълбоко загнезденото предубеждение в много страни по света срещу жените като „шефки“ на мъже. Агент, изграден според традицията, може и да не се чувства много удобно, ако трябва да приема нареждания от жена, и в това отношение няма начин да променим мисленето му.

Дълес не споменава, но е възможно и да не е знаел какъв е най-големият предразсъдък срещу жените в ЦРУ. През 1995 г., за да отклони дело за дискриминация на жените, ЦРУ се съгласява да изплати на повече от 250 ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЧКИ заплати със задна дата, които възлизат на близо 1 млн. долара, и дава 25 повишения като част от споразумението. Освен това на 15 бивши оперативни работници жени им е позволено да се върнат на официалните си постове. (Една от тях — МАРТА ПИТЪРСЪН, оперативен работник под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в Москва — е арестувана от КГБ през 1977 г. Офицери на ЦРУ твърдят, че в КГБ не са й оказали обичайната любезност, проявявана към разузнавачите. Вероятно защото им е неприятно да се изправят срещу добре обучени жени.)

Съдебното дело на оперативни работници жени срещу ЦРУ започва през декември 1992 г. Реални преговори започват едва през септември 1993 г., като тогавашният директор на ЦРУ ДЖЕЙМС УЛСИ проявява лична заинтересованост.

Дълес е бил против използването на жени за впримчване на мъже при операциите на ЦРУ. Дали тази практика е продължила и след неговото управление, не е ясно.

Вж. ХОМОСЕКСУАЛИСТИ; КОМПРОМЕТИРАНЕ С ПОДСТАВЯНЕ НА ЖЕНА; ГАРВАН; ЛЯСТОВИЦА.