Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Денинг, Норман (1904–1979)
Основоположник на ЦЕНТЪРА ЗА ОПЕРАТИВНО РАЗУЗНАВАНЕ към Кралския военноморски флот през Втората световна война. Използва активно материали от операция УЛТРА и други разузнавателни източници за борба срещу корабите и подводниците на Германия.
През юни 1937 г. Денинг, по това време лейтенант, получава задачата да създаде разузнавателен център и да излезе с предложение пред ръководството на флота за начин на действие. По замисъл новата организация трябва да бъде усъвършенствана СТАЯ 40 от Първата световна война, започнала като служба за дешифриране, а по-късно прераснала в център.
Денинг започва с един чиновник, без помещение и без познания в разузнаването. Но ръководството не се е излъгало — именно той се оказва подходящият човек за тази задача. Прекарва 4 седмици в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, където капитан III ранг АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН му дава добра основа по отношение на британските усилия в разкодирането, които по това време бележат успех само срещу италианските комуникации, но не и срещу германските. Денинг подробно проучва и архивите на СТАЯ 40.
Преди да успее да продължи, е извикан, за да събере разузнавателни сведения, свързани с Гражданската война в Испания, която бушува вече цяла година. Правителствената школа за кодове и шифри му предоставя известна информация, а ВИСОКОЧЕСТОТНИТЕ ЛОКАТОРИ му дават възможност да изгради стратегия към италианските подводници, които поддържат испанските националистически (фашистки) сили. Денинг започва да води индекс на разузнаването и нанася разположението на корабите върху карта, като полага началото на процес, който продължава и в днешни дни.
Под негово ръководство центърът се разраства и скоро се превръща в операционен щаб на военноморските действия срещу германците. Както се твърди в морските истории и филма „Потопете «Бисмарк»“ („Sink the Bismarck“, 1960), центърът извършва успешни операции, с помощта на които през 1941 г. е открит и потопен германският боен кораб Бисмарк, а по-късно е спечелена битката в Атлантика срещу германските подводници. (Тази битка е „спечелена“ през май 1943 г., но сраженията продължават до капитулацията на Германия през май 1945 г.)
В книгата „Много специално разузнаване“ („Very Special Intelligence“, 1977) ветеранът от Центъра за оперативно разузнаване ПАТРИК БИЙЗЛИ пише: „През цялата война Денинг прекарваше 6 дни и 6 нощи в Адмиралтейството. Почти непрекъснато изпълняваше задачи. Той създава един център, който е ефикасен, оказва съществена помощ, отразява точно информацията и е безценен.“
Денинг е предпоследният ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ от 1959 до 1964 г. (този пост е премахнат със създаването на обединен Щаб на отбраната). По-късно Денинг служи като първи заместник-началник (отговаря за разузнаването) на Щаба по отбраната, създаден през 1964 г. от лорд Луис Маунтбатън. Това е вторият по значимост пост в разузнаването на въоръжените сили и самият Маунтбатън избира Денинг.
Денинг се пенсионира през 1965 г.