Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1612)

УСО

Управление за специални операции, създадено във Великобритания на 16 юли 1940 г. за саботаж, подривни действия и организиране на нелегални въоръжени групи в окупираните от Германия страни. Фактически това е агенцията за събиране на разузнавателни сведения в окупираните страни.

УСО се ползва с голяма поддръжка от министър-председателя Уинстън Чърчил, който настоява управлението да „подпали пожара в Европа“. УСО е създадено от 3 отделни самостоятелни подразделения, които вече съществуват през лятото на 1940 г.: МИ-R на военното министерство, отдел D (диверсии) на МИ–6 и ЕХ (Електра хаус), пропагандна служба на Министерството на външните работи. УСО е строго секретна агенция, работеща под ПРИКРИТИЕТО на Министерството на икономиката, което е удобно място за обработка на информацията за вражеската индустрия и за организиране на диверсии. По такъв начин министърът на икономиката доктор Хю Долтън става фактически негов ръководител. Отначало УСО е разделено на 3 основни отдела: СА–1 се занимава с пропагандата, СА–2 — с операциите, а СА–3 — с планирането. След 1 година остава само СА–2 — ядрото на УСО.

Операциите на УСО се провеждат във Франция, Нидерландия, Скандинавия, Балканите, Близкия изток, в Африка и Далечния изток. Предимно в Европа, но и в някои други райони УСО работи в сътрудничество с американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Съществува съперничество между УСО и УСС на Балканите, в Северна Африка и дори във Франция независимо от споразуменията между двете агенции по отношение на съответните райони на действие и отговорности. УСО винаги се е разкъсвало от дребнава завист и от съперничество с МИ–6. Двете агенции крият информацията една от друга.

Вероятно най-големият провал на УСО е в Холандия. Германците откриват дипломатическо куфарче на агент на МИ–6 с имената и адресите на всички холандски сътрудници. Агентите от УСО не са спазили инструкциите за сигурност, не са се вслушали и в предупредителните сигнали на холандските си колеги, което позволява на германските специални служби да принудят някои оперативни холандски работници да им служат. В резултат от този провал са заловени всички от нелегалната мрежа на УСО в Холандия — 51 агенти на УСО, 9 агенти на МИ–6 и Беатрикс Теруинт от МИ–9 (евакуационния отдел на британското управление за военно разузнаване). Теруинт оцелява след концентрационния лагер, а 47 от заловените са разстреляни. (Вж. НОРДПОЛ.)

УСО прави опит да работи със съветските специални служби. Тези планове са от края на 1940 г., в навечерието на германското нападение. След като Германия нахлува през юни 1941 г., УСО и НКВД решават официално да си сътрудничат. И двете организации приемат условието да не провеждат подривни операции на територията на другата страна (включително Британската общност и териториите, където има официален мандат на управление). Британците трябва да спуснат с парашут съветски агенти в Европа за серия от операции, известни под КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ Пикес и МАМБА. НКВД обаче оказва съвсем малка помощ. Затова УСО провежда операции в Европа без съветско одобрение, като използва руснаци, пленени от британските войски. Съветската враждебност към УСО (и към УСС) се засилва след 1944 г. поради допуснати грешки, а също и поради съветското подозрение, че УСО провежда операции в райони, които се смятат, че са в съветската сфера на влияние. Но има и няколко примера за успешно проведени операции на УСО и НКВД, особено в Афганистан и Югославия. В края на войната УСО разработва подробни планове за участие в наближаващия конфликт, който ще бъде наречен Студена война, но в началото на 1946 г. дейността на агенцията е прекратена. Числеността на УСО е 13 000 — както военни, така и цивилни.

УСО е било ръководено от трима оперативни директори:

Август 1940 — май 1942: сър Франк Нелсън.

Май 1942 — септември 1943: сър Чарлс Хамброу.

Септември 1943 — януари 1946: генерал-майор сър Колин Габинс.