Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Степашин, Сергей (1952)

Високопоставен сътрудник на руските специални служби от постсъветския период.

Степашин завършва Висшата политическа школа към Министерството на вътрешните работи (МВД) в Ленинград през 1973 г. Защитава докторат по история във Военнополитическата академия. Темата на дисертацията му е била Партийното ръководство на противопожарните формирования.

Служи във Вътрешни войски и преподава в ленинградския институт на МВД. През 1990 г. е назначен за заместник-директор на политическия отдел на Висшето политическо училище, съчетавайки партийната с преподавателската работа.

От 1990 до 1993 г. работи във Върховния съвет на Руската федерация — представя левоцентристката обединена фракция на армейската реформистка група. От 1991 до 1993 г., периода на демонтиране на съветската система, е председател на Комитета за отбрана и сигурност към Върховния съвет. Оглавява и държавната комисия, която разследва дейността на КГБ и цялата система на Държавна сигурност. В това смутно време, през август 1991 г., той напуска комунистическата партия.

През 1991 г. е създадена Федералната служба за контраразузнаване и Степашин е назначен за заместник генерален директор на това ведомство. Същата година е създадено руското Министерство на сигурността и Степашин е назначен за заместник-министър.

През септември 1991 г. е повишен в звание генерал-майор, а година по-късно — в генерал-лейтенант. В продължение на 9 месеца той изпълнява задълженията си в Министерството на сигурността и във Върховния съвет. През септември 1992 г. прави опит да се оттегли от Върховния съвет, но членовете на съвета гласуват молба до президента Борис Елцин да го освободи от задълженията му в Службата за сигурност, за да може да продължи дейността си във Върховния съвет. (Министерството на сигурността е закрито през 1993 г.)

През март 1994 г. Елцин назначава Степашин в Съвета за сигурност на Руската федерация и го определя за ръководител на ФСК.