Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1604)

Управление за национална оценка (УНО)

Структура в ЦРУ, занимаваща се с подготвяне и съставяне оценката на националното разузнаване, в която авторите виждат крайния разузнавателен ПРОДУКТ.

Пътеводна звезда и главен вдъхновител в работата на УНО е Шърман Кент, чиято кариера нагледно демонстрира развитието на американските специални служби през XX в. Преди САЩ да влязат във Втората световна война, Кент постъпва в отдела за изследване и анализ към КООРДИНАЦИЯ НА ИНФОРМАЦИЯТА — предшественик на военновременното УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). През януари 1943 г. е назначен за ръководител на изследванията и анализите на УСС за Европа и Африка. След войната и разформироването на УСС Кент работи за кратко време в УПРАВЛЕНИЕТО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ към Държавния департамент. През 1950 г. постъпва в ЦРУ и е назначен за заместник на Уилям Лангър — мирновременен историк на дипломацията и военновременен началник на Кент. Лангър е първият ръководител на новосъздаденото УНО.

УНО сменя Управлението за оценки (УО), което е критикувано още със създаването на ЦРУ през 1947 г. (Наричаното отначало Управление за проучване и анализ — УПА, променя името си, тъй като Държавният департамент заявява, че проучванията и анализът за чужбина са изключително в негови прерогативи.) През 1949 г. СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ нарежда да се проведе реорганизация на ЦРУ. Контраадмирал РОСКОУ ХИЛЪНКОТЪР — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, отначало се противопоставя, но през 1950 г. е принуден да се подчини, след като ЦРУ, по-точно Управлението за оценки, не успява да предвиди севернокорейското нападение над Южна Корея.

Приемник на Хилънкотър е армейският генерал-лейтенант УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ, който премахва УО и създава на негово място УНО и СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (СНО), който трябва да осигурява независими експертни оценки. Смит си спомня за Лангър и Кент от Втората световна война и ги кани да превърнат УНО в основно подразделение на ЦРУ. Смит желаел УНО да стане „сърцето на Централното разузнавателно управление и на националната разузнавателна машина“.

Лангър се връща към научна работа в Харвард през януари 1952 г., а Кент, който е завършил Йейл, поема УНО. Той е ръководител на УНО и председател на СНО от 1952 г. до излизането си в оставка през 1967 г. Кент „е изумителна личност“, пише през 1994 г. Дж. Кенет Макдоналд — ръководител на историческата секция към ЦРУ. Периодът, когато е ръководител, „оказва изключително влияние върху формирането на оценките на Централното разузнавателно управление и на разузнавателната общност и предоставянето им пред съда на Съвета за национална оценка“.

Кент често звучи като надут професор, който изнася лекция пред студентите си. „Нека нещата останат такива, че ако нашият ръководител, отговорен за политиката, сметне за необходимо да пренебрегне знанията и мъдростта ни, то причината да не бъде неточност, непълнота или явна демонстрация на предпочитания. Нека ни пренебрегне само ако се налага да обърне повече внимание на друг. И нека се почувства неудобно — много неудобно за решението си да обърне това внимание другиму“, пише Кент в секретно ретроспективно есе през 1968 г.

Той и неговото УНО са на „олимпийска висота“, пише през 1994 г. друг историк на ЦРУ — Доналд Стюъри, в предговора към сборник разсекретени есета на Кент — всичките посветени на УНО. Стюъри добавя, че „УНО премина чертата между научната обективност и интелектуалната арогантност“.

През 1962 г., когато Съветският съюз решава да инсталира ядрени ракети в Куба, УНО на Кент стига до заключението, че това няма да се случи. В специална справка, изготвена през септември 1962 г., се твърди, че това „ще бъде несъвместимо със съветската практика до този момент и със съветската политика, както я преценяваме сега“. Директорът на Централното разузнаване ДЖОН МАККОУН разчита на инстинкта си и независимо от оценката нарежда да се извършат разузнавателни полети с шпионския самолет U–2 над Куба. Той веднага получава доказателства, че руснаците вършат това, което според УНО няма да направят.

УНО е на път да бъде забравено, когато през 1967 г. Кент излиза в оставка. Хенри Кисинджър — съветник на президента Никсън по въпросите на сигурността, не харесва предоставяните от УНО материали. През 1973 г. УНО е закрито и на негово място е учреден институт от т.нар. офицери на националното разузнаване (12 души), които да осигуряват специализирано мнение в дадени сфери на разузнавателната дейност.

По-късно функциите на УНО и на Съвета за национална оценка в значителна степен се изпълняват от СЪВЕТА ПО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.