Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Виетнам

Съществуват много названия на войната във Виетнам, това огромно бойно поле за разузнавателни операции, провеждани там през по-голямата част от съвременната му история. Французите наричат тяхната война „война без фронтове“. Хо Ши Мин и неговите хора използват названието „война на народа“. За американците това е „необикновена война“, сражение за „сърцата и умовете“ на виетнамците, което от своя страна се дели на 2 части — открита и тайна война. Последната се води от ЦРУ и АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ.

Корените на тайната война идват още от Втората световна война, когато през пролетта на 1945 г. служители от УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) се съюзяват с Хо Ши Мин и председателствания от него фронт на комунистите националисти Виетмин. Те се борят срещу японците, които са окупирали части от Френски Индокитай — Виетнам, Камбоджа и Лаос — след капитулацията на Франция през юни 1940 г.

Превземайки Индокитай, Япония отрязва Китай от индокитайския пристанищен град Хайфон, откъдето по жп път китайците получават бойно снаряжение. Много преди това японците са позволили на френски гарнизони да останат в Индокитай. Тъй като се страхуват от нападение на съюзниците, на 9 март 1945 г. те атакуват гарнизоните. Оцелелите френски военни и цивилни, слаби и зле екипирани, с бой си проправят път през японската фронтова линия към Китай. Хиляди са пленени, 2200 са убити, а около 3000 се добират до Китай.

УСС се бори срещу японците. За УСС Хо Ши Мин е съюзник срещу японците. Затова с подкрепата на френските партизани екипи на УСС обучават части на Виетмин по военно дело, спускат им с парашути оръжие и провизии и изпращат АГЕНТИ в тила на японците да събират разузнавателни сведения.

Виетмин оказва помощ на свалени американски пилоти, а през юни 1945 г. участва заедно с френските партизани и оперативните работници на УСС в нападението срещу японския дивизионен Генерален щаб. Тогава се вземат документи, благодарение на които съюзниците получават важни разузнавателни сведения за японските операции в Югоизточна Азия. Когато Япония капитулира през август 1945 г., УСС, все още смятайки Виетмин за съюзник, го подкрепя, обявява независимостта на Виетнам и влиза в Ханой.

Във Франция генерал Дьо Гол, решен да си възвърне Индокитай и огорчен от помощта, оказана от УСС на Виетмин, изпраща през октомври 1945 г. войски в Сайгон. Френското ВТОРО БЮРО започва да възстановява разузнавателната си МРЕЖА. Но то не успява да предупреди навреме за атаката на Виетмин под командването на Во Нгуен Гиап срещу Ханой и други гарнизони на 19 декември 1946 г. Виетнам отново е във война.

Отначало французите преследват комунисти с помощта на китайски офицери националисти, които са работили за китайското ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СТАТИСТИКА. Френската СВДК разработва концепцията за „виетнамските маки“ — групи за съпротива по модела на маките от Втората световна война, които се борят срещу германците със саботажи и шпионаж в окупирана Франция. Но съпротивителното движение в урбанизираното общество на Франция не се оказва удачно за джунглите и оризищата на Индокитай.

Поддържаните от французите местни съпротивителни групи не могат да се сравняват с Виетмин, чиито разузнавателни екипи — Трин Сат, непрекъснато разкриват френските военни планове. Тогава се решава да бъде създадено парашутнодесантно подразделение със специално предназначение ГКМА (Groupement de Commandoes Mixtes Aeroportes), което с постоянните си въздушни нападения се опитва да изтощава Виетмин и да събира разузнавателна информация. И екипите на ГКМА стават жертва на Трин Сат, които знаят къде и кога да събират разузнавателни сведения в собствената си страна.

Краят на войната през юли 1954 г. е предшестван от унизителното положение, в което изпада Франция при Диен Биен Фу. Това е символът на френското поражение в Индокитай. Диен Биен Фу пада на 7 май 1954 г. след кървава 54-дневна обсада. Десет хиляди французи, северноафриканци, бойци от Чуждестранния легион и лоялни към французите виетнамци загиват край Диен Биен Фу; други 10 000 са пленени от Виетмин. На последвалите мирни преговори французите се съгласяват да разделят Виетнам по 17-ия паралел на северна част — комунистически Северен Виетнам под ръководството на Хо Ши Мин, и на южна част — Република Южен Виетнам под ръководството на Нго Дин Дием със столица Сайгон. Това е временна мярка в очакване на общонационалните избори през 1956 г.

Около 80 000 войници остават в Република Виетнам за огорчение на Дием, който е антифренски настроен. „На френските тайни служби, — пише Дъглас Порч във «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — беше поставена задачата да укрепят френските интереси — задължение, което те приеха с убеждението на служба, някои от служителите на която бяха разработили доста удобни бизнес отношения с Бин Хуен“ — виетнамска криминална организация, свързана с френския престъпен свят.

ЕДУАРД ЛАНСДЕЙЛ — ветеран от УСС и офицер в ЦРУ, плете интриги както срещу французите, така и срещу комунистите. Веднъж той организира нападение на южновиетнамската армия срещу Бин Хуен, което е осъществено с помощта на френското Второ бюро. Лансдейл започва това, което той нарича контратерористична кампания срещу французите, като конкретната му цел са френските разузнавачи. Преди да настъпи сериозен срив между разузнавателните служби на двете страни, през май 1955 г. Франция изтегля всички свои войски от Индокитай, оставяйки полуострова на Съединените щати и на Хо Ши Мин.

Най-дългата война

До януари 1961 г., когато в длъжност встъпва президентът Кенеди, Хо Ши Мин контролира около 15 000 партизани, действащи в Южен Виетнам. За да отслаби влиянието и разпространението на комунистическите идеи, Кенеди се доверява на контравъстанически наказателни отряди, уверен, че те биха могли да направят повече за стабилизацията на Индокитай, отколкото конвенционалните военни сили. През май 1961 г. Кенеди изпраща 400 американски зелени барети във Виетнам, за да „засилят операциите в областта на разузнаването, неконвенционалните военни действия и политико-психологическата дейност“. Заедно със зелените барети се увеличава и присъствието на ЦРУ във Виетнам. През 1962 г. Кенеди предава на ЦРУ отговорността за всички полувоенни операции във Виетнам и — тайно — в Лаос.

С всяка следваща ескалация на войната расте и ескалацията в шпионажа. Разузнаването в тази война обаче не прилича на разузнаването в нито една от другите войни, водени от Съединените щати. Наред с обичайните структури на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ е развит и апарат от цивилни разузнавачи, често паралелен на военния и дори в конкуренция с него.

През август 1964 г. американските кораби разрушители навлизат в Тонкинския залив в Северен Виетнам, провеждайки операция за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ с кодовото наименование ДЕСОТО. В същото време ЦРУ изпълнява оперативен план 34А — нападения на южновиетнамци или наемници на ЦРУ срещу северновиетнамски брегови съоръжения с бързи атаки и незабавно оттегляне, като се използва високоскоростна техника. Северен Виетнам реагира на нападенията, изпращайки торпедни лодки след корабите. По настояване на президента Джонсън Конгресът отговаря с Тонкинската резолюция, с която се възлага на американските войски да оказват помощ на Южен Виетнам. Този документ става главното юридическо обосноваване на разгърналите се широкомащабни бойни действия.

В резултат пряката американска намеса във войната се засилва. В южната част са прехвърлени американски войски (броят им достига 525 000 души). Над комунистическите позиции (истински и предполагаеми) в Южен Виетнам се провеждат въздушни удари, а над Северен Виетнам — периодични бомбардировки. Предприемат се интензивни морски и тайни операции. В разгара на войната ЦРУ заема 3 етажа от американското посолство в Сайгон и поддържа около 700 служители във Виетнам под пълното ПРИКРИТИЕ на Управлението на специалния помощник на посланика. Ръководител на управлението е УИЛЯМ КОЛБИ, бъдещ директор на Централното разузнаване. Други прикрития на ЦРУ са мисията за комбинирани проучвания и ГРУПАТА ЗА ПРОУЧВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ (ГПН), контролираща цялата АГЕНТУРНА МРЕЖА.

ГПН изпраща разузнавателните си групи в противниковата територия по суша, по въздуха и по море. При друга операция на ЦРУ, също част от оперативен план 37А от 1961 г., са спуснати „агенти под прикритие“ в Северен Виетнам. Всички са или убити, или заловени, или превербувани за ДВОЙНИ АГЕНТИ, които изпращат фалшиви радиосъобщения и подмамват нови екипи. Северновиетнамското Министерство за обществена сигурност разполага с почти съвършено точни разузнавателни сведения за местата, където агентите кацат.

Когато най-сетне разбира какво става, ЦРУ се опитва да спре програмата. Армията поема задачата и до 1968 г. са загубени около 500 агенти. Разсекретени следвоенни документи, получени от бившия разузнавач Седуик Турисон, които той е използвал за книгата си „Тайната армия на тайната война“ („Secret Army Secret War“, 1995), показват, че близо 400 агенти са били държани във виетнамски затвори цели 27 години.

В Лаос ЦРУ тайно провежда полувоенна операция, сформирайки т.нар. Тайна армия с около 30 000 души от племената мео, други жители на Лаос и около 17 000 тайвански наемници. Тайната армия на тайната война се снабдява от ЕЪР АМЕРИКА, КОМПАНИЯ ЗА ПРИКРИТИЕ на ЦРУ. (Вж. ГРАЖДАНСКА БОЙНА ГРУПА.)

ЦРУ ръководи войната в Лаос от Тайланд под прикритието на 4802-ри обединен свързочен отряд. За да може да се поддържа убеждението, че тази война не е на американците, не се използва нито една от американските пехотни части, с изключение на зелените барети, които пресичат границата без отличителни знаци на униформите и са въоръжени с китайско или съветско оръжие. Така се действа и в Камбоджа.

Съществуването на армията на ЦРУ се запазва в тайна до 1965 г., когато американските вестници публикуват някои подробности. Мащабността на войната в Лаос не се разкрива официално до 1969 г., а дори и тогава много неща не излизат наяве. Официален Вашингтон понякога пренебрегва участието на ЦРУ във войната. „Често ние забравяме, че се води една забележителна, макар и второстепенна война в Лаос“, пише на президента Джонсън през август 1966 г. съветникът му по въпросите на националната сигурност Уолт Ростоу.

В отношенията между Съединените щати и Южен Виетнам цари истинско недоверие. Американските разузнавачи са особено подозрителни към колегите си там и предимно към южновиетнамските политици.

Работата с местните агенти понякога е била доста трудна. В една от операциите офицер на ЦРУ работел със селяни от планинските части по границата между Лаос и Виетнам — ловци, въглищари, събирачи на ратан[1], които не изглеждали подозрителни на властите на Хо Ши Мин в пограничните райони. „Те бяха нашите уши и очи на земята — се казва по-късно в една публикация на ЦРУ. — Повечето от агентите бяха организирани в малки мрежи по 6 души под ръководството на един агент, който на свой ред бе контролиран от виетнамски АГЕНТУРИСТ съвместно с американския оперативен работник. Обикновено американският офицер работеше с 2–3 агентуристи.“

Междувременно комунистите проникват в южновиетнамското правителство. АГЕНТЪТ, внедрен на най-висш пост, е Ву Нгок Нха, който е съветник първо на президента Дием — политик, убит по време на преврат през 1963 г., и после на президента Нгуен Ван Тхю. Нха се представя за католик, препоръчан от лидерите на църквата. Твърди се, че е посъветвал Тхю да даде отпуск на войниците за няколко дни по време на лунната нова година в края на януари 1968 г. Именно тогава северновиетнамците извършват нападение по всички флангове и деморализират армията, което фактически довежда до решението на САЩ да прекратят войната. Официални лица в Ханой разкриват през 1988 г., че Нха е бил дълбоко законспириран агент.

Програмата ФЕНИКС на ЦРУ е трябвало да бъде най-важната част от кампанията за спечелване на войната. Тя е предвиждала да се покорят сърцата и умовете на виетнамците. Феникс се провежда под прикритието на програмата за омиротворяване. В службите, разположени в цял Виетнам, висели надписи, които изразявали реалната същност на операцията: „Хвани ги за топките, и сърцата, и умът им са твои.“

Феникс, външно кампания за унищожаване на северновиетнамските партизани чрез залавяне и съд на местните лидери, се превръща в убийствен инструмент в ръцете на ЦРУ и Южен Виетнам. Отначало програмата се ръководи от Робърт Коумър (по-късно специален помощник на президента Джонсън по въпросите на Виетнам), а след това — от Колби.

Коумър пише, че Съединените щати са били въвлечени в 2 войни: в едната воюва армията, а в другата — Държавният департамент, Агенцията за международно развитие, Американската информационна агенция (ЮСИА) и ЦРУ. В книгата си „Бюрокрацията на войната“ („Bureaucracy at War“, 1986) Коумър казва: „Въпреки че оценката на националното разузнаване, извършена на равнище Вашингтон, обикновено е реалистична, това, което се нарича тактическо разузнаване на бойното поле, бе на изключително ниско равнище… Видът разузнавателна дейност, който бе най-нужен във Виетнам, се оказа напълно чужд за обичайната практика, с която бяха свикнали разузнавателните служби както на САЩ, така и на правителството на Южен Виетнам.“

Генерал Уилям Уестморленд, командвал американските войски във Виетнам от 1964 до 1968 г., казва през 1970 г., когато вече е началник-щаб на армията на САЩ: „Ние бяхме не точно сляп гигант, макар и този образ да има нещо общо с истината.“

Главната особеност на войната от гледна точка на разузнаването е непрекъснатото търсене на „невидимия враг“.

Въздушно разузнаване

ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ се провежда непрекъснато (вж. ОКСКАРТ A–12, БЪФАЛО ХЪНТЪР, БЛЕКБЪРД SR–71 и Ю–2 (U–2)), но поради 3-етажния склоп на тропическите гори снимането е много трудно. Правят се опити да се проникне в горите със сензори. Съгласно проекта Иглу уайт от самолет се пускат хиляди малки предаватели във форма на стрела, които се заравят в земята по протежение на 4800 км по основната линия за доставки на южновиетнамските партизани. От тях излиза антена, която наподобява растителността в джунглата. Тези сеизмични сензори трябва да уловят стъпките на хора или вибрациите на преминаващ камион. Те се самоунищожават, ако се извадят от земята. Предавателите са спуснати на кръстовища по цялото протежение на линията. Сигнали от тях се улавят в Тайланд, където компютър ги трансформира така, че аналитиците да могат да ги интерпретират.

Американски разузнавателни самолети също кръжат над потенциални разузнавателни цели в Северен Виетнам. Особен интерес представляват военнопленническите лагери в Северен Виетнам, в които се намират свалени американски летци. Разузнаването открива такъв лагер дълбоко във вътрешността на Виетнам — в Сон Тай, на 37 км от Ханой — и планира дръзко нападение. ЦРУ построява точен макет на Сон Тай (с кодово наименование Барбара) и внимателно подготвя нападение с хеликоптери. Атаката е извършена през ноември 1961 г. с изключително умение независимо от ответната ожесточена огнева атака. Нападателите успяват да избягат, без да дадат нито една жертва. Но си тръгват и без нито един военнопленник. Просто не е имало военнопленници. Разузнаването се е провалило.

Във Вашингтон невинаги се обръща внимание на анализите на разузнаването. Понякога „слепият гигант“ се оказва и глух. Във Виетнам, както и в много други войни по света, генералите и политиците невинаги се вслушват в докладите на разузнаването.

През юли 1965 г. според съвместно проучване на ЦРУ и РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО) бомбардировките над Северен Виетнам имат ограничен ефект и не оказват влияние върху решимостта на войските на Хо Ши Мин да продължат войната. ЦРУ изтъква, че атаките няма да доведат до промени в комунистическата политика. Друго проучване, извършено 3 седмици по-късно от ЦРУ, потвърждава първото становище. Военните служби и РУМО изказват несъгласие. През 1966 г. друго проучване отново поставя под въпрос ефекта от бомбардировките. ЦРУ прави нова оценка, според която бомбардировките не са успели поради наложени ограничения.

През август 1967 г. позицията на ЦРУ се променя драстично още веднъж. Директорът на ЦРУ РИЧАРД ХЕЛМС дава на президента Джонсън своя оценка за бомбардировките. Хелмс отбелязва, че от март 1967 г. са извършени над 10 000 бомбардировъчни полета на месец над Северен Виетнам. Но, продължава той, „въпреки увеличаващите се трудности, икономическите загуби и трупащите се проблеми в управлението и логистиката вследствие от въздушната война Ханой продължава да посреща собствените си нужди и да поддържа агресията си в Южен Виетнам. Важният военен и икономически трафик продължава.“

Три седмици по-късно Хелмс представя „прецизен анализ“, подготвен за президента Джонсън. Документът разглежда Изводите за неблагоприятния изход във Виетнам и заключава, че рисковете от загубите във Виетнам „вероятно са по-ограничени и контролируеми, отколкото показват повечето предишни аргументи“.

Дори и на финалната сцена на видимата война — на 30 април 1975 г., когато хората се втурват към стълбата на хеликоптера върху покрива на сградата на ЦРУ в Сайгон (не на американското посолство), човек не го напуска чувството, че истината за тайната война ще си остане неизказана. ФРАНК СНЕП, аналитик от ЦРУ, който е там в самия край на събитията, пише в книгата си „Поносима пауза“ („Decent Interval“, 1977):

Подробности за последиците от загубите и провалите на ЦРУ във Виетнам сигурно няма да узнаем никога. Много въпроси остават без отговор. Но въз основа на сигурните неща няма да бъде пресилено, ако кажем, че що се отнася до пропиляния живот на мнозина, предадените тайни и предателството спрямо агенти, приятели или сътрудници… това бе институционален позор. След провала в Залива на прасетата през 1961 г. ЦРУ не е губило толкова много вследствие на глупостта и лошото ръководство.

Бележки

[1] Вид виеща се палма. — Б.р.