Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1247)

Ришельо, Арман Жан Дьо Плеси (1585–1642)

Дипломат, кралски съветник и ръководител на шпионажа за крал Луи XIII. Ришельо, подчинен и на Бог, и на цезар, започва двойствената си кариера през 1616 г. По настояване на Мария де Медичи — майка на краля, епископ Ришельо е поканен в двора и е назначен за министър на външните работи. Той става един от най-могъщите хора в Европа главно поради това, че ръководи най-ефективната и разработена шпионска мрежа по това време.

Ришельо има и личен интерес от шпиони, тъй като твърде много хора заговорничат срещу него. Първото му падение е едва година след като става министър, когато заговор срещу Мария де Медичи включва и посветения в светските дела епископ. Той успява да осъществи контразаговор и през 1621 г. се връща на власт малко преди да бъде провъзгласен за кардинал от папата. През 1624 г. става главен министър на краля.

Главният агент на Ришельо е монахът капуцин Франсоа Льоклер дьо Трембле, който също е в двора на Луи. Трембле е известен като „сивото високопреосвещенство“ на Ришельо — човек, който храни фанатична вяра, че католическа Франция трябва да се бори, за да възстанови католицизма в протестантските държави в Европа. Двамата с Ришельо задвижват сложен план за отпор на католическа Австрия по такъв начин, че Франция да може да доминира в антипротестантския кръстоносен поход. За да бъде осъществено това, колкото и да е парадоксално, налага се двамата тайно да се противопоставят на свещения римски император Фердинанд II.

Трембле заминава нелегално в германските земи и подтиква хората да не поддържат императора в това, което ще се превърне в Тридесетгодишната война. Въпреки че привържениците на Ришельо поддържат утвърждаването на католицизма, той и агентите му успяват в намеренията си и в резултат крал Густав Адолф Шведски, който е протестант, напада империята.

Ришельо превръща ВИЕНА в свой шпионски център, с което градът си спечелва репутация на интригантски град, и това продължава до XX в.