Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (304)

Волков, Константин

РАЗУЗНАВАЧ от НКВД, който прави опит да стане изменник. Работи под ПРИКРИТИЕТО на вицеконсул в съветското консулство в Истанбул.

През август 1945 г. се свързва с колегата си от британското консулство и предлага да предаде информация за съветските ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ в британските държавни структури, като казва, че двама от тях са в Министерството на външните работи, а един е в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в Лондон. Освен това той предупреждава, че нито предложението му, нито информацията му трябва да бъдат изпращани по телеграфа в Лондон, тъй като руснаците са проникнали в британските дипломатически кодове.

Твърденията му за внедрените шпиони са изпратени в Лондон с дипломатическа поща и затова пристигат седмица по-късно в МИ–6 и попадат на бюрото на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, който разбира, че става въпрос за него. „Гледах документите по-дълго, отколкото бе необходимо, но ми трябваше време, за да събера мислите си“, пише по-късно Филби в спомените си „Моята тиха война“ („My Silent War“, 1968). С комбинация от късмет и хитрост Филби успява да заеме мястото на друг разузнавач, който трябва да замине за Истанбул, но когато пристига в Истанбул, Волков е изчезнал и никой не чува повече нищо за него.

Години по-късно, когато шпионската дейност на Филби е разкрита, служителите се връщат към случая Волков и стигат до заключението, че Филби е уведомил руснаците, с което е подписал смъртната му присъда. Те предполагат, че е бил отзован в Москва и екзекутиран. В спомените си Филби разказва, че е написал доклад, в който предполага, че руснаците са били поставили микрофони в апартамента на Волков или че той сам е признал. Що се отнася до възможността да е бил предаден от британски шпионин, тази теория „нямаше смисъл да се включва в доклада ми“.