Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (266)

Бюро шифров

Полска ШИФРОВЪЧНА служба, създадена през 1931 г. за обединяване на радиоразузнавателните и криптоложките операции в състава на Второ бюро (разузнаване) на полския Генерален щаб.

През 1920 г., 2 години след като е провъзгласена полска независима държава, започва Руско-полската война. (По това време все още продължава кръвопролитната Гражданска война в Русия.) Полските криптолози бележат няколко успеха по отношение на руските комуникации по време на конфликта. По-късно, когато Германия излиза на преден план като враг на Полша, полските криптолози насочват вниманието си към Запада. Така през 1931 г. при такава обстановка се създава Бюро шифров. Негов ръководител е Гуидо Лангер. Новата служба е разделена на 4 отдела:

BS.1 Полски шифри.

BS.2 Радиоразузнаване.

BS.3 Руски шифри.

BS.4 Германски шифри.

Последните 2 отдела отговарят също за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО и радиоразузнаването в съответните страни. Германските въоръжени сили въвеждат шифровъчната машина ЕНИГМА през 1926 г. Веднага щом научават в Бюро шифров за машината, работата по Енигма става приоритетна за него. Полската криптоложка служба купува от германците търговски модел на машината и установява контакт с френските дешифровчици. На 7 декември 1931 г. капитан ГЮСТАВ БЕРТРАН пристига във Варшава и се среща с полски криптолози. Той носи документи, предоставени му от ХАНС-ТИЛО ШМИТ — френски АГЕНТ с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Аше, който има достъп до тайните на германската Енигма. Тези документи позволяват на Бюро шифров да проникне в ключовете на Енигма и да разчете прехванатите германски военни съобщения. (През 1932 г. Бертран предоставя на поляците още материали от Аше.)

Полската агенция успява да дешифрира пълно германско съобщение през последната седмица на декември 1932 г. Успехите при разчитането на тайните германски съобщения продължават. Към 1938 г. Бюро шифров успява вече да чете всичко, закодирано от Енигма и предавано всеки ден от германската армия и военновъздушните сили. Германските морски шифри са по-трудни, тъй като във флота се използва Енигма с 5 РОТОРА, а другите са само с 4.

Краят на полските успехи идва през септември 1938 г., когато германците принципно променят схемата на работа на Енигма. Въпреки че ключовете се променят периодически, прекалено много съобщения са били изпращани, без да се променя положението на роторите. Сега, при изпращането на всяко ново съобщение, положението им се променя.

Известно време полските криптолози изпадат в безизходица. Мариан Реевски се заема с разгадаването на новото предизвикателство. Той създава изчислителна машина, която включва 6 машини Енигма, и я нарича БОМБА — навярно на името на доста популярния по това време сладолед със същото название. Апаратът може да изчисли за 2 часа всички възможни положения на роторите на Енигма. Когато Бомба открие правилното положение, моторът спира и се появява светлинен сигнал. За да се пести време, са нужни повече апарати. Това обаче е скъп проект — всеки апарат е струвал около 100 000 злоти. Но въпреки финансовите трудности през ноември 1938 г. Бомбите са готови и Бюро шифров пристъпва към разчитането на германските сигнали.

Друго полско криптографско изобретение по това време е ПЕРФОКАРТАТА. Разработена е от Хенрик Зигалски. Това е ръчен метод за определяне позицията на роторите. На всяка карта в строго определен ред се правят около 100 дупчици. Необходими са 26 листа, по един за всяко положение на ротора (т.е. 26-те букви от азбуката). Когато листовете се наложат един върху друг, при някои положения дупчиците ще съвпаднат и по този начин ще се разбере положението на ротора.

Но в средата на декември 1938 г. германците отново променят схемата на работа. Полските криптолози са озадачени. Лангер, вече подполковник, се среща отново с французите, но този път заедно с англичаните. На 9 и 10 януари 1939 г. при изключителна секретност криптолози от 3 страни провеждат практическа конференция в Париж, която обаче не донася желаните резултати. Германската машина Енигма отново е неуязвима.

По това време полските агенти узнават, че германците освен 4 използват и 5 ротора в машините Енигма. Съществуващите Бомби постигат известен успех, както и перфокартите. Но са необходими още много усилия, за да се постигне бързо разшифроване: 60 Бомби и 60 комплекта перфорирани карти.

За поляците този товар е непосилен. Затова Генералният щаб решава да сподели проблема и разходите с Великобритания и Франция. От 24 до 27 юли 1939 г. се провежда втора конференция във Варшава и в град Пири, близо до столицата, където е базата на Бюро шифров. Франция отново е представена от Бертран. Британските криптолози са представени от АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН, присъствал на парижката среща, и Дилуин Нокс — и двамата от ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.

Поляците разкриват и обясняват на всички откритите от тях тайни във връзка с Енигма, самата машина Бомба и перфокартите. Всичко това те правят, за да бъде спряно настъплението на общия враг нацистка Германия. През следващия месец, последния месец на мира в Европа, поляците дават Енигмите на съюзниците си. На 1 септември 1939 г. германски самолети нападат Полша. Шестнадесет дни по-късно съветската армия нанася удар на Полша от изток.

След германското нападение Бюро шифров получава нареждане да напусне Пири и да се премести в Брестката крепост на река Буг, където полското върховно командване смята да установи Генералния си щаб. Но напредването на Червената армия проваля тези планове. Полските криптолози получават ново нареждане — да унищожат цялото оборудване и документация. Междувременно френското посолство бързо ги снабдява с паспорти, билети за влак и джобни пари, за да могат да избягат в Париж. Петнадесетчленен полски екип, ръководен от Лангер, успява да избяга от германците и започва работа с френските криптолози в Грец-Арменвийе, североизточно от Париж в база с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ БРУНО. Полският екип е известен под кодовото наименование ЕКИП 3ET (Z). (Другите полски криптолози са заловени от германците, но те не разкриват нито професията си, нито тайната на успеха им в работата над Енигма.)

Когато през май германците завладяват Северна Франция, Бертран изпраща по-голямата част от криптолозите си, включително поляците, в Оран, а по-късно — в Алжир, където те остават няколко месеца. Впоследствие ги прехвърля с кораб близо до Ним, където работят до ноември 1942 г. в базата КАДИКС. На полските криптолози се налага да бягат отново. Няколко от оцелелите от Бюро шифров стигат в Англия през Испания и Португалия. (От съображения за сигурност не са допуснати до ПАРК БЛЕЧЛИ.) Лангер и неколцина от сънародниците му са заловени от германците и прекарват остатъка от войната в концлагери.

Поляците, достигнали Англия, са изпратени в Боксмур, близо до Лондон, където създават отдел по криптоанализ към свързочния батальон на полския Генерален щаб. Там работят и над някои задачи, поставени от Парк Блечли.