Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1609)

Управление на стратегическите служби (УСС)

Американска специална служба от времето на Втората световна война за разузнаване и организиране на диверсионни операции.

Президентът Рузвелт създава УСС на 13 юни 1942 г. Управлението е подчинено на обединените началник-щабове и замества Бюрото за КООРДИНАЦИЯ НА ИНФОРМАЦИЯТА — привидно разузнавателна организация, чийто ръководител е УИЛЯМ ДОНОВАН. Рузвелт го назначава и за директор на УСС.

Донован, който неотдавна е бил в Лондон и е получил подробна информация за дейността и структурата на британските разузнавателни служби, формира УСС, в общи линии, по примера на Управлението за специални операции (УСО), което се е специализирало в подготовка на диверсионни групи за работа в тила на врага и поддържа съпротивата и партизанската дейност в окупираните от Германия страни.

В УСС работят както военни, така и цивилни. Донован вербува хора от най-различни професии: университетски професори, като например Артър Шлезинджър-младши, адвокати, включително бъдещия съдия от Върховния съд Артър Голдбърг, рекламни агенти, журналисти и писатели (включително Джийн Фодър — автор на известния „Пътеводител Фодър“), кинорежисьори (Джон Форд), икономисти, които анализират германската военна промишленост. Дейвид Брус — началник на европейските операции към УСС, е назначен по-късно за посланик във Франция (1949–1952), в Западна Германия (1957–1958) и във Великобритания (1961–1969). Той е единственият човек, който е бил назначаван на 3 важни за САЩ посланически поста.

Авторката на кулинарна енциклопедия Джулия Чайлд служи в УСС във Вашингтон, а по-късно е изпратена в Китай. Чайлд си спомня, че наричали организацията на шега „У-у, страшно секретно!“. Заради видните личности, които били в редиците на УСС, други му казвали „Управление на социално силните“. И двете определения са точни. Донован е завършил юридическия факултет на Колумбийския университет (Франклин Д. Рузвелт му е бил колега) и неговата служба не само е олицетворение на секретността, но и в нея работят немалко хора с положение в обществото.

Първите външни операции на УСС са в Европа и Северна Африка. В Лондон на улица Гроувнър №72, близо до американското посолство, е разгърнат „полевият щаб“ на управлението. Според джентълменско споразумение с британското разузнаване УСС се задължава да не провежда самостоятелни мисии от територията на Великобритания. В началото силите на УСС в Северна Африка събират разузнавателни сведения преди американо-британското дебаркиране през ноември 1942 г. Първият от многобройните успехи на УСС в Европа се заражда в Северна Африка. Офицери на УСС вербуват двама АГЕНТИ, които са създали разузнавателна МРЕЖА в окупираната от германците Южна Франция. Когато американските и британските войски нахлуват в Италия през 1943 г., агентите на УСС са там преди тях.

По-късно УСС провежда съвместни операции с англичаните. За да бъде подпомогната френската Съпротива, съюзниците започват да формират т.нар. интернационални групи ДЖЕДБЪРГСКИ ЕКИПИ, съставени от трима души — американец, англичанин и боец от френската Съпротива, които се пускат с парашути във Франция след дебаркирането в Нормандия. Те и оперативните групи на УСС, известни като „частната армия“ на Донован — четирима офицери и около 30 войници, всеки от които говори приличен френски, — работят зад фронтовите линии и често участват в престрелки с германски войски.

Докато съюзническите войски напредват в Европа, агенти на УСС, екипирани с портативни радиостанции за приемане и предаване, се спускат с парашути в Германия, (вж. ДЖОАН ЕЛИНОР). Към края на войната УСС има около 200 агенти в Германия. Много от тях са бивши германски военнопленници, снабдени с фалшиви лични документи. На всеки е поставена конкретна задача, например да открие местонахождението на установки за Фау–1 или да определи ефекта от бомбардировките над БЕРЛИН.

Донован създава и свой флот на 3 декември 1943 г. Той се сдобива с няколко плавателни съда за преследване на подводници и торпедни катери, които използва и за транспортиране на агенти и подсигуряването им с провизии. Филмовата звезда Стърлинг Хейдън — капитан от корпуса на морските пехотинци, командва малкия флот от 14 плавателни съда, който пробива германската блокада и снабдява югославските партизани с провизии. За службата си в УСС е награден със Сребърна звезда.

Самият Донован слиза на нормандския бряг на 7 юни 1944 г., веднага след ДЕНЯ Д, за да се запознае на място с обстановката. Той пътува и до партизанска база в Бирма, на 250 км зад японските линии. Това е единственият случай, когато е бил зад вражеските линии.

УСС извършва и самостоятелни операции, без англичаните, в неутралните страни. Организацията разполага с оперативни работници в Лисабон, Стокхолм, Мадрид, Истанбул и Берн. АЛЪН ДЪЛЕС — ръководител на операциите на УСС в Швейцария, установява контакти с антихитлеристки настроени германци и работи над възможността за капитулация на Германия.

УСС има 5 отдела:

TP: Тайно разузнаване — събиране на разузнавателни сведения и шпионаж. (Отначало се нарича ТР/Б заради инициала на ръководителя на отдела Дейвид Брус.)

ТО: Тайни операции — саботаж, подривни действия и партизанска война. (Отначало се нарича ТО/Г заради инициала на ръководителя на отдела Престън Гудфелоу.)

ПА: Проучване и анализ (известен като Канцеларските мишки) — анализи на различни конвенционални и тайни операции, например определяне ефекта от съюзническите бомбардировки над окупираната от германците Европа.

ОПВ: Операции за психологическа война — т.нар. ЧЕРНА ПРОПАГАНДА, организация за пускане на фалшиви германски радиостанции от Великобритания, уж водени от (несъществуващи) антинацистки групи.

Х–2: КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ — осигуряване на вътрешната сигурност.

Х–2 има за цел да неутрализира германските мрежи, останали след отстъплението в Италия и Франция. Отделът е организиран от Джеймс Мърфи — адвокат, работил с Донован в Министерството на правосъдието, и Джордж Боудън — данъчен специалист. В Х–2 е и ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН, който по-късно ще стане един от най-видните и упорити ловци на шпиони в САЩ.

Агенти на УСС работят в района на Китай, Бирма и Индия, където често си сътрудничат с британските сили. В Китай подразделение 202 на УСС разработва планове за навлизане в контролирания от японците Индокитай. Последните френски войски са се евакуирали от Индокитай през пролетта на 1945 г. и са потърсили убежище в Китай. В началото на юни 1945 г. 25 френски офицери и около 100 виетнамски войници са причислени към УСС. Снабдени са с американско оръжие и отново са върнати в Индокитай. Повечето от операциите завършват с неуспех, тъй като виетнамците отказват да сътрудничат с французите. И настина, последният френско-американски патрул е отведен направо в засада, направена от местните комунистически сили.

Един американски офицер се е срещал с Хо Ши Мин — бъдещия ръководител на Северен Виетнам, за да обсъди операциите срещу японците. Хо ясно заявява, че не желае французите за разлика от американците. Американецът остава 2 месеца в лагера на Хо Ши Мин и обучава бойци на Виетмин за подривна дейност срещу японските бази за комуникация.

(Някои от американските оръжия са предадени на Виетмин. Това е малка част от оръжието, което те ще използват във войната си срещу французите, която започва през 1946 г.)

Главният резултат от сътрудничеството между УСС и Виетмин е спасяването на няколко американски военновъздушни части и пилоти от военноморския флот, които са свалени в района. След тези случаи престижът на Виетмин нараства, но французите започват да проявяват недоверие към американците. През август 1945 г. малък екип от УСС навлиза в Южен Индокитай, но войната завършва преди началото на предвидените операции.

Опонентите

УСС не провежда никакви операции в района на Тихия океан, където командва адмирал Честър Нимиц, и в югозападната част на Тихия океан, където главнокомандващ е генерал Дъглас Макартър. На територията на Нимиц се намират предимно островчета с джунгли и голи коралови атоли, където оперативните работници на УСС са напълно безполезни. БРЕГОВИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ в Австралия и Нова Зеландия действат на многобройните островчета, потънали в тропическа растителност, из целия Тихи океан и извършват много подобно на провежданото от УСС РАЗУЗНАВАНЕ.

В района на Макартър кадрите на УСС не са добре дошли. Макартър смята, че неговото СЪЮЗНИЧЕСКО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ осигурява най-добрите възможности за събиране на разузнавателна информация. Освен това УСС се появява прекалено късно и не му предлага достатъчно възможности, а на всичко отгоре се ръководи от Донован, някой си, който не е под контрола на Макартър.

Много от висшите армейски и военноморски разузнавачи също се противопоставят на УСС, тъй като смятат, че управлението навлиза в тяхната сфера на отговорност и понякога им отнема най-добрите кадри. Въпреки че армията и военноморският флот разполагат със значителни мрежи за прехващане на вражеските комуникации, УСС започва създаването на свои подслушвателни постове (вж. КОРПОРАЦИЯ ЕФ БИ КЮ). Два са подслушвателните постове, създадени през 1942 г., но обединените началник-щабове ги прехвърлят към армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.

Друг неприятел на Донован е ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, който също има планове за разширяване на контраразузнавателната си дейност в чужбина и в лицето на УСС вижда съперник. Тъй като не може да спре Донован, той убеждава президента Рузвелт агентите му да представляват американското разузнаване в Южна Америка по време на войната.

Донован се опитва да създаде връзки и да постигне известен обмен на информация с НКВД — главната съветска разузнавателна служба по това време. През декември 1943 г. лично отива в Москва, за да създаде желаните отношения. Сключено е споразумение между УСС и НКВД за връзка при провеждането на операции в районите, които представляват интерес и за двете страни. Офицер за свръзка от НКВД трябва да бъде изпратен във Вашингтон.

Този опит е отхвърлен от Комитета на обединените началник-щабове с известна помощ от страна на Хувър. На 15 февруари 1944 г. Хувър пише на главния прокурор: „Мисля, че създаването на официална част от НКВД в САЩ ще представлява сериозна заплаха за вътрешната сигурност на страната. Освен това смятам, че няма нито съществена причина, нито основание за създаването на подобна агенция тук.“

Краят на УСС

В края на войната Донован предлага на Рузвелт да се създаде следвоенна разузнавателна агенция на базата на УСС. Но на 12 април 1945 г. Рузвелт умира, преди да предприеме нещо по въпроса. Новият президент е прекалено зает, за да се занимава с този въпрос, а и храни известна неприязън към Донован. УСС е официално закрито от президента Труман с изпълнителна наредба от 1 октомври 1945 г. На 12 януари 1946 г., когато Донован слиза от поста, управлението престава да съществува. След разформироването на УСС голяма част от общо 1362 служители от Проучвания и анализи и Документация (където се подготвят карти и други помощни документи) са прехвърлени към Държавния департамент като Временна проучвателна разузнавателна служба. Много от другите 9028 служители на УСС са прикрепени към новосъздадената Стратегическа служба към военното министерство. Бригаден генерал Джон Магрудър, който е бил заместник на Донован, е назначен за директор на стратегическата служба. Магрудър се пенсионира в началото на 1946 г. и на негово място постъпва подполковник Уилям Куин, който през войната е бил представител на УСС в Седма американска армия.

Една от първите стъпки на Куин е назначаването на Енгълтън за директор на контраразузнаването в Италия. Там Енгълтън се запознава с евреи, които по-късно ще играят важна роля в израелското разузнаване. (Вж. ШИЛОА, РУВЕН.)

Когато подписва заповедта през 1945 г. за прекратяване дейността на УСС, Труман все пак отбелязва, че Съединените щати имат нужда от „цялостна и координирана програма за външно разузнаване“. Той знае, че Нимиц и Макартър не са използвали УСС, и се страхува от предложението на Донован за прецизно централизирана разузнавателна структура. Затова Труман взима нещата в свои ръце и поема курс към създаване на следвоенна разузнавателна агенция. Все пак ЦРУ, появило се с разпореждане на Труман през юли 1947 г., приема много от същността на УСС.

Сред бъдещите ДИРЕКТОРИ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ са четирима от ветераните на УСС: Алън Дълес, УИЛЯМ КОЛБИ, РИЧАРД ХЕЛМС и УИЛЯМ КЕЙСИ.