Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Берлински тунел

Англо-американска разузнавателна операция за прокопаване на тунел от Западен до Източен Берлин. Целта е да се стигне до подземните кабели и да се подслушват съветско-източногерманските комуникации.

Идеята за тунела идва от друг подобен тунел, прокопан в следвоенна ВИЕНА, докато градът е под обединения контрол на американци, французи, британци и руснаци. Берлинският тунел е планиран от британската служба МИ–6 и от ЦРУ, но практическото изпълнение и финансирането са изключително на ЦРУ. Подробностите за операцията все още са засекретени и информацията е много оскъдна. АЛЪН ДЪЛЕС, по това време ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, дава разрешение за реализирането на операцията през 1954 г. и нарежда да има „възможно по-малко“ информация „на хартия“.

Виенската подслушвателна операция е с КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Силвър (Сребро). Дълес нарича операцията по Берлинския тунел Голд (Злато). Според някои сведения РАЙНХАРД ГЕЛЕН, ръководителят на западногерманското разузнаване, пръв предупреждава Дълес за местоположението на телефонните постове и кабели, които са на 1,80 м под земята на място, където много близо до американския сектор в Западен Берлин се събират 3 кабела.

Британски и американски разузнавачи се срещат в Лондон, за да съставят план за тунела. Сред присъстващите в ранния етап на планирането е и ДЖОРДЖ БЛЕЙК, РАЗУЗНАВАЧ от МИ–6, който шпионира за КГБ. Очевидно Блейк е предупредил руснаците веднага, тъй като двама от агентите на Гелен са заловени при опит да прокарат кабел за подслушване през берлинския канал.

КГБ решава да остави операция Голд да стигне до запланувания край, тъй като за тях това е потенциална възможност за подаване на ДЕЗИНФОРМАЦИЯ. През декември 1953 г. операцията минава под ръководството на УИЛЯМ ХАРВИ, бивш служител на ФБР, който е прехвърлен в ЦРУ. Харви използва складовата база на американската армия в Западна Германия като терминал за тунела. Инженери от американската армия цяла година прокопават тунела и тайно изнасят пръстта. Тунелът е с дължина 90 м, височина 1,80 м и дълбочина 4,5 м и свършва при електронна кутия, където става подслушването. Там германци и американци подслушват и записват съобщенията за и от съветската щабквартира в Цосен, близо до Берлин, разговори между Москва и съветското посолство в Източен Берлин и комуникации между Източна Германия и съветските власти.

Във Вашингтон екип преводачи и аналитици от ЦРУ работят непрестанно над огромния брой прехванати съобщения, сред които има разговори на високо равнище и клюки от казармите. Прехванатите разговори са толкова много, че работата над операция Голд продължава до септември 1958 г.

На 21 април 1956 г., около година след започването на подслушването, съветски и източногермански войници проникват в източния край на тунела. Руснаците веднага използват тунела за пропаганда, наричайки случая „нарушение на нормите на международното право“ и „гангстерски акт“. (По съвпадение трима представители на рода Дълес изпитват последиците от нападението над тунела: Алън Дълес, брат му Джон Фостър Дълес, който е държавен секретар, и сестра им Елинор Дълес, чиновничка в бюрото на Държавния департамент в Берлин. „Всичко това е по вина на Алън“, казва тя на Фостър.)

След като се оттегля, Алън Дълес пише със задоволство за тунела в книгата „Изкуството на разузнаването“ („The Craft of Intelligence“, 1963). Въпреки че вероятно е знаел за предателството на Блейк, той не споменава този факт. Казва, че когато пада първият сняг през зимата на 1954–1955 г., „снегът над тунела се топеше от топлината, която се излъчваше отдолу. За нула време щеше да се появи една чудесна пътека в снега от Западен към Източен Берлин и някой наблюдателен полицай щеше да забележи“. Техниците по тунела бързо изключват отоплението и приключват с този проблем.

Чак когато Блейк е арестуван и осъден през 1961 г., западните служители разбират, че тунелът е бил разконспириран още преди първата му копка. Но нито Дълес, нито ЦРУ разкриват предателството и години наред официално дават добри оценки на тунела, докато аналитици от ЦРУ се чудят дали е постигнат желаният ефект. Според една от преценките руснаците са оставяли по тези кабели да текат обичайните военни комуникации, така че Западът да остане с впечатлението, че не се планират никакви агресивни стъпки от страна на Съветския съюз срещу натежалия от напрежение Западен Берлин.