Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1354)

Скайуориър A3D

Самолет за полети на дълги разстояния, излитащ от самолетоносачи, морски вариант на Дъглас A3D — бомбардировач с далечен радиус на действие и с възможност да пренася ракети и бомби с ядрен заряд. Създаден от корпорацията Дъглас, A3D се използва също за ФОТОГРАФСКО и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). A3D е най-големият самолет, извършвал редовно полети от самолетоносачи, а модификацията цистерни при излитане тежи 36 т. Наричат го Кит поради големите размери и обемната форма. Между 1952 и 1961 г. военноморският флот получава 282 самолета СКАЙУОРИЪР (Небесен воин) от всички модификации и още през 1956 г. започва формирането на ескадрили. От тези самолети 31 са фотографски, с 12 камери на корпуса — A3D–2P. Други 24 самолета са създадени като A3D–2Q за ЕЛРАЗ, а много от останалите — за изненадващи атаки. По-късно са модифицирани за нуждите и според стандартите на ЕЛРАЗ. A3D–2Q е снабден с радари, разположени отпред и странично, с инфрачервени датчици и електронна система за наблюдение. Вариантът Кит е снет от експлоатация през 1991 г. A3D се използва широко за най-различни операции по време на войната във Виетнам. Особено голяма роля играе танкерният вариант, който дозарежда във въздуха други самолети с малък радиус на действие. (Военновъздушните сили са използвали и бомбардировач B–66 (версията на ВВС на A3D) не само за електронно и фоторазузнаване, а и за общи изследвания на атмосферните условия. Произведени са 206 самолета B–66.) Екипажът на A3D се състои от 3 души, при самолетите за ЕЛРАЗ — от 7, а за фоторазузнаването — от 5. Модификацията A3D бомбардировач е с полезен товар — с обикновени или атомни бомби — 5,8 т. Двумоторният турбореактивен A3D развива скорост 976 км/ч и изминава 3200 км без презареждане и 4800 км с допълнително гориво в бомбения отсек. През 1962 г. всички самолети A3D са преименувани A–3.

A3D–2P (RA–3B) Skywarrior