Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Отдел за специални връзки (ОСВ)

Американски и британски отдели за специални връзки, създадени през Втората световна война в крупните командни пунктове специално за разнасяне и обработка на материалите от УЛТРА, а по-късно и на МЕДЖИК.

Идеята за създаване на ОСВ е на Ф. У. УИНТЪРБОТЪМ — полковник от авиацията. Ето какво обяснява той в книгата „Тайната на Ултра“ („The Ultra Secret“, 1974):

Изтъкнах, че трябва да се въведат много строги правила за броя на хората, които ще бъдат запознати с тази информация, и може би за по-стриктно отношение, за правила за тези, които щяха да получават информация, за да има сигурност, че няма да предприемат нищо, което да предизвика подозрения у противника или да потвърди страховете му, че съюзническото командване знае предварително за плановете му. Знаех, че щеше да бъде много трудно за нашите главнокомандващи да спазват тези правила.

Правилата са въведени и началниците на ОСВ са упълномощени от висшите военни ръководства на САЩ и Великобритания да следят безусловно за изпълнението им. Офицерът от ОСВ е лично отговорен за предаването на съобщение от Ултра или Меджик на висшето командване или на определен служител от отдела си, който да го приеме. След като се прочете, съобщението се връща на офицера от ОСВ и се унищожава.

ОСВ е в пряка връзка с ПАРК БЛЕЧЛИ във Великобритания, с АРЛИНГТЪН ХОЛ край Вашингтон и с различни бази от РАЗУЗНАВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ, които използват ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, американската машина СИГАБА и британските машини ТАЙПЕКС. Тези шифрови предавания никога не са „прочетени“ от германци или японци, вероятно с изключение на някои незначителни съобщения на Тайпекс.

От ОСВ са толкова ефективни, че министър-председателят Уинстън Чърчил приема да ги използва за своите комуникации, когато е необходима най-висока степен на секретност. През декември 1944 г. възникват сериозни разногласия между армейски генерал Дуайт Айзенхауер и маршал Бърнард Монтгомъри. ОСВ се използва за предаване личните съобщения на Айзенхауер до Чърчил, в които се заявява, че Айзенхауер е готов да съобщи на шефа си — армейски генерал Джордж Маршал, че трябва да избира „или той, или Монтгомъри“.

Уинтърботъм е отговорен за създаването и наблюдението на ОСВ във всички райони на действие на съюзниците.