Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (577)

Калугин, Олег (1934)

Дългогодишен ръководител на операциите на съветското КГБ в САЩ, станал известен по-късно с острата си критика към това ведомство.

Учи в Ленинградския държавен университет, а след това постъпва в разузнавателна школа. Заминава за САЩ през 1958 г. като студент на разменни начала, за да учи журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. След една година е назначен за кореспондент на Радио Москва, акредитиран към ООН. През 1965 г., след 5-годишен престой в Ню Йорк, Калугин се завръща в Москва и е назначен като сътрудник в пресслужбата на съветското външно министерство.

След това Калугин работи като заместник пресаташе в съветското посолство във Вашингтон. В действителност е РЕЗИДЕНТ на ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ на КГБ — ключова позиция по време на Студената война. Калугин остава на този пост в продължение на 12 години. Успешната му работа в САЩ води до повишението му в звание генерал през 1974 г. — той става най-младият генерал в КГБ. Завръща се в щабквартирата на КГБ и става началник на външното КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, или отдел „К“ на Първо управление на КГБ.

През 1980 г. многообещаващата му кариера започва да залязва. По това време се появяват различия между Калугин и ръководството на КГБ и това води до „отчуждаването“ му от щабквартирата на КГБ — назначен е за заместник-началник на Ленинградския клон на КГБ. Нестихващата му критика към политиката и методите на действие на КГБ и „демонизацията“ на ЦРУ довеждат до уволнението на Калугин от ВИКТОР ЧЕБРИКОВ през 1987 г. По времето, когато Съветският съюз се променя под ръководството на Михаил Горбачов, пред Калугин се появява възможността открито да отстоява възгледите си. Той публично заклеймява съветските сили за сигурност като „сталинистки“. Най-сетне, през 1990 г., по заповед на Горбачов званието му е отнето, както и всички награди, медали и пенсията. Но въпреки несъгласието на КГБ през септември 1990 г. той е избран в парламента като народен представител за Краснодарски район.

По-късно Калугин е твърд поддръжник на Борис Елцин.

През август 1991 г., по време на неуспешния заговор за преврат срещу Горбачов, той повежда хората към парламента, където са съсредоточени всички сили против заговорниците, и убеждава Елцин да говори пред хората. След неуспешния преврат той става съветник на новия председател на КГБ — ВАДИМ БАКАТИН (Бакатин обаче е уволнен през ноември 1991 г.). Критичен както винаги, Калугин заявява пред средствата за масова информация, че в бъдеще КГБ „няма да има политическа функция, няма да поддържа тайни лаборатории, където да се създават отрови и секретни оръжия“. Той продължава да говори както в Русия, така и в Съединените щати за строг контрол над специалните служби. Автобиографичната книга на Калугин „Изгаряне на мостовете“ („Burning the Bridges“) е публикувана през 1992 г.