Оценка на националното разузнаване (ОНР)
Анализ — от гледна точка на националните интереси за сигурността на САЩ — за състоянието на нещата обикновено в конкретна страна. Изготвя се от ЦРУ. ОНР обикновено се предоставя за разглеждане в СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, чийто председател е ДИРЕКТОРЪТ НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
През 1950 г. специално за работата над ОНР в състава на ЦРУ е образувано УПРАВЛЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (УНО). Управлението се състои от 2 подразделения. Специалистите на първото — щаба — се занимават със събирането и обобщаването на постъпващата разузнавателна информация. А второто — СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА (СНО), в който влизат заслужили старши офицери в оставка, експерти от Държавния департамент и учени — фактически подготвя ОНР (определят се акцентите и приоритетите и след това се пише окончателният вариант на аналитичния обзор).
Щабът и съветът имат практически неограничен достъп до най-важни данни. Въпреки че ЦРУ носи отговорност за ОНР, цялостната преценка се извършва с помощта и на други членове на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ, а при нужда се канят и цивилни експерти. От 1952 до 1967 г. управлението и съветът за национална оценка се оглавяват от Шърман Кент — бивш професор по история в Йейл и автор на „Ролята на стратегическото разузнаване за американската политика по света“ („Strategic Intelligence for American World Policy“, 1949).
Кент се опитва да постигне баланс в ОНР между „поетите“, които се опитват да убедят с красиви думи, и „математиците“, които биха искали думи като „вероятно“ и „възможно“ да добият точно значение. Кент представя проблема по следния начин: „Ако пишете, за да предадете само общата идея и общото чувство, можете да постигнете голям успех. И обратното, ако разбиете сърцето си при опита да бъдете напълно и точно разбран, може и да не постигнете желания ефект.“
Под ръководството на Кент създателите на ОНР изработват схема, която дава математическа преценка за случаите, когато се използват думи и изрази като „почти сигурно“ или „почти сигурно не“. Някои предлагат схемата да бъде изписана на вътрешната страна на корицата на всяка ОНР:
100% = сигурно.
93% плюс-минус 6% = почти сигурно.
75% плюс-минус 12% = вероятно.
50% плюс-минус 10% — шансовете са равни.
30% плюс-минус 10% = вероятно не.
7% плюс-минус 5% = почти сигурно не.
0% = невъзможно.
През 1993 г. Центърът по проблемите на разузнаването към ЦРУ започва да публикува разсекретени ОНР за Съветския съюз, подготвени от Съвета за национална оценка на Кент за 1950–1959 г. През декември 1957 г. например се подлага на проучване съветското съгласие с двегодишния мораториум върху ядрените опити. Принципът на построението на ОНР е винаги един: 1) извод; 2) информация, върху която е направен. Конкретно по този въпрос специалистите на Кент стигат до следното заключение:
Ние вярваме, че ако СССР се съгласи с мораториума за ядрените опити, началната политика ще бъде спазването на условията на мораториума. Вярваме в това, тъй като съветските лидери не само не биха искали да извършат нарушение, но и сигурно вярват, че ефектът от меморандума ще им осигури политически и стратегически предимства… Стигаме до заключението, че съветските лидери почти сигурно ще сметнат политическите последствия от едно залавяне на „местопрестъплението“ за неприемливи освен при изключителни обстоятелства…
Под ръководството на Кент УНО създава почти научни, често пъти академични ОНР, които след време се оказват неподходящи. Съветникът на президента Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри Кисинджър критикува остро УНО и се оплаква, че му се налага да се бори с непосилно сложни документи, докато успее да стигне до истинския им смисъл. Кисинджър принуждава Съвета за национална сигурност да изготвя преценки за него, които му допадат много повече, отколкото преценките на УНО.
УНО е разформировано през 1973 г. от УИЛЯМ КОЛБИ — директор на Централното разузнаване. Колби продължава да издава ОНР, създадени от националните разузнавачи. С помощта на експерти от ЦРУ и от други места разузнавачите създават преценки, които често са твърде различни от ПРОДУКТА на УНО.
С края на т.нар. от Кент биполярен свят на американско-съветското напрежение ОНР вече не се съсредоточават толкова стриктно над потенциалния ядрен враг. Други страни, други въпроси, като тероризма и трафика на наркотици, занимават ОНР на новото поколение. Новите ОНР според критиците на ЦРУ са по-скоро журналистически, отколкото научни, а често пъти се оказват в тон с административната политика.
