Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (400)

Дерябин, Пьотър (1921–1992)

Офицер от КГБ, станал изменник във ВИЕНА през 1954 г., а по-късно работил за ЦРУ.

Роден е в Сибир. Служи в Червената армия през Втората световна война. Ранен е 4 пъти, след което постъпва във Висшата военна школа по контраразузнаване — от юни 1944 до април 1945 г. Завършва я като контраразузнавач. След кратко време като офицер по сигурността е прехвърлен към Министерството за държавна сигурност, тогава известно като НКГБ (вж. НКВД) в Москва. Като офицер в Управлението по охрана той отговаря за военизирания и цивилния персонал по сигурността в Кремъл. През май 1952 г. Дерябин е назначен в австро-германската секция на Второ управление. От там през септември 1953 г. е изпратен в съветското посолство във Виена — все още под окупацията на съюзниците. След сравнително спокойни 5 месеца във Виена през февруари 1954 г. влиза в американската военна щабквартира и иска политическо убежище. Тогава той е майор.

Дерябин изоставя жена си и децата си в импулсивното си решение. ЦРУ извежда Дерябин от Виена — качват го като пратка на влака и така преминава през окупираната от руснаците зона на австрийската столица. В продължение на 5 години ЦРУ крие Дерябин, докато бъде разпитван и въвеждан в агенцията. Едно от най-интересните му разкрития е забележката на висш разузнавач — Дерябин я е чул, докато е работел в Москва, — нарекъл френската разузнавателна агенция СВДК „тази проститутка, която сложих в джоба си“. Тази информация се оказва особено ценна 7 години по-късно, когато ЦРУ при обработване показанията на съветски предатели узнава, че КГБ е проникнало дълбоко в СВДК. Дерябин е посочил и АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН като потенциален предател. (Голицин потвърждава проникването в СВДК.)

Дерябин става специалист по съветска история и методите на съветското разузнаване в агенцията. Той преподава в ЦРУ и изнася лекции в КОЛЕЖА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, превежда „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965), книга за служебно ползване в ЦРУ за полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — най-високопоставения съветски военен, за когото се знае, че е сътрудничил на Запада.

Дерябин пише съвместно с Франк Гибни автобиографията „Тайният свят“ („The Secret World“, 1959). Други негови книги: „Пазители на терора“ („Watchdogs of Terror“, 1972) — за съветското разузнаване, „КГБ: господари на Съветския съюз“ („KGB: Masters of the Soviet Union“, 1982). Заедно с Джералд Шектър е написал книга за Пенковски — „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“, 1992).