Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Дерябин, Пьотър (1921–1992)
Офицер от КГБ, станал изменник във ВИЕНА през 1954 г., а по-късно работил за ЦРУ.
Роден е в Сибир. Служи в Червената армия през Втората световна война. Ранен е 4 пъти, след което постъпва във Висшата военна школа по контраразузнаване — от юни 1944 до април 1945 г. Завършва я като контраразузнавач. След кратко време като офицер по сигурността е прехвърлен към Министерството за държавна сигурност, тогава известно като НКГБ (вж. НКВД) в Москва. Като офицер в Управлението по охрана той отговаря за военизирания и цивилния персонал по сигурността в Кремъл. През май 1952 г. Дерябин е назначен в австро-германската секция на Второ управление. От там през септември 1953 г. е изпратен в съветското посолство във Виена — все още под окупацията на съюзниците. След сравнително спокойни 5 месеца във Виена през февруари 1954 г. влиза в американската военна щабквартира и иска политическо убежище. Тогава той е майор.
Дерябин изоставя жена си и децата си в импулсивното си решение. ЦРУ извежда Дерябин от Виена — качват го като пратка на влака и така преминава през окупираната от руснаците зона на австрийската столица. В продължение на 5 години ЦРУ крие Дерябин, докато бъде разпитван и въвеждан в агенцията. Едно от най-интересните му разкрития е забележката на висш разузнавач — Дерябин я е чул, докато е работел в Москва, — нарекъл френската разузнавателна агенция СВДК „тази проститутка, която сложих в джоба си“. Тази информация се оказва особено ценна 7 години по-късно, когато ЦРУ при обработване показанията на съветски предатели узнава, че КГБ е проникнало дълбоко в СВДК. Дерябин е посочил и АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН като потенциален предател. (Голицин потвърждава проникването в СВДК.)
Дерябин става специалист по съветска история и методите на съветското разузнаване в агенцията. Той преподава в ЦРУ и изнася лекции в КОЛЕЖА ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, превежда „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965), книга за служебно ползване в ЦРУ за полковник ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ — най-високопоставения съветски военен, за когото се знае, че е сътрудничил на Запада.
Дерябин пише съвместно с Франк Гибни автобиографията „Тайният свят“ („The Secret World“, 1959). Други негови книги: „Пазители на терора“ („Watchdogs of Terror“, 1972) — за съветското разузнаване, „КГБ: господари на Съветския съюз“ („KGB: Masters of the Soviet Union“, 1982). Заедно с Джералд Шектър е написал книга за Пенковски — „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“, 1992).