Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (454)

Доудър, Душко

Американски журналист, обвинен, че приема пари от КГБ. Обвинението е без доказателства и е направено през декември 1992 г. в статия на списание Тайм. Източникът й е ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО — офицер от КГБ, който става изменник през август 1985 г. Доудър работи като журналист на свободна практика в Югославия, когато Тайм публикува историята.

Юрченко набеждава Доудър, че докато е завеждал московското бюро на Вашингтон поуст, КГБ му е платило 1000 долара. Доудър завежда дело за лъжа срещу Тайм. (През 1985 г. Юрченко се завръща в Съветския съюз доброволно, като по този начин хвърля съмнение върху истинността на предателството си.)

Много по-късно ръководството на Поуст иска от директора на ФСК (наследник на КГБ) — ЕВГЕНИЙ ПРИМАКОВ, „съкратено копие от досието на Доудър“. Говорител отговаря от името на Примаков: „Нямаме доказателства, че Доудър е приел 1000 долара от служители на КГБ.“ Други бивши офицери от КГБ твърдят, че Доудър е бил цел на КГБ за вербуване, но няма доказателства, че някога е сътрудничил на КГБ.

Ричард Коен, фейлетонист в Поуст, който пише за кариерата на Душко във вестника, казва, че Доудър е предал на вестника сензационната новина за смъртта на съветския лидер ЮРИЙ АНДРОПОВ през 1984 г. Тогава ЦРУ настоява Поуст да не публикува новината. Редакторите на Поуст преместили информацията на Доудър от първа в самия край на последна страница. „Доудър беше прав, а от ЦРУ грешаха, — пише Коен. — Вероятно сега ЦРУ си го връща.“

След Москва Доудър работи за Поуст във Вашингтон. ФБР уведомява Поуст, че Доудър е „под подозрение“, както казва Коен. Разследването на Поуст „не доведе доникъде“.

Писмо, публикувано в Поуст през юли 1995 г., цитира Артър Хартман — бивш американски посланик в Съветския съюз: „Американското посолство в Москва следеше отблизо статиите на господин Доудър, които публикуваше във Вашингтон поуст. На базата на докладите, които получавах, стигнах до заключението, че те съдържат ако не същата, то поне подобна информация, която посолството получаваше от независими източници извън КГБ.“ Намекът на Хартман, че на Доудър е била пробутвана ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, преповтаря позицията на ФБР и ЦРУ.