Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1771)

Черен дракон

Влиятелна японска организация, създадена през 1901 г. с цел да изгони руснаците от Манджурия. Организацията събира разузнавателна информация, подпомага правителството в антируския политически курс и сериозно влияе върху външната политика на Япония почти до Втората световна война.

Северната граница на Манджурия с Русия минава по река Амур, наречена от китайците Черния дракон, а от японците — Кокурю. Рьохе Учида — един от лидерите на друга японска тайна организация — ЧЕРЕН ОКЕАН, основава Черния дракон, защото Черният океан в много отношения е загубил секретността си и е станал известен в чужбина. Учида, пребивавайки често в Русия, също вярва, че само тази държава е способна сериозно да застраши Япония, и затова смята за свой дълг да създаде специална служба, която да се занимава с разузнаване срещу Русия.

Организацията Черен дракон става най-влиятелната и агресивна тайна служба в Япония. Членовете й, вербувани от редиците на млади патриоти, наричат себе си храбри рицари. Съществуването й и непрекъснатото й разрастване се запазват в тайна години наред, въпреки че нейни членове са и министри от кабинета, и високопоставени военни. Спомената е за пръв път през 1930 г. Бързо набрала власт и влияние, организацията започва да диктува на правителството и на военното министерство какви и кои хора да бъдат назначавани за военни АТАШЕТА в чужбина. Първата одобрена кандидатура от Черния дракон е на полковник МОТОДЖИРО АКАШИ, назначен в Русия. През Китайско-японската война (1894–1895) той работи в Имперския щаб на японската армия. Организацията одобрява назначаването на Акаши, но настоява той да получи статус на пътуващ аташе, за да има възможност да пътува като официално лице в различните страни на Европа, където живеят много изселени или избягали от Русия революционери. Следвайки инструкциите на Черния дракон, Акаши заплаща на руските изгнаници за предоставената му информация за руските специални служби.

Отначало Черният дракон събира информация само за Русия и Манджурия, но към края на 30-те години в сферата на неговите интереси влизат също Корея, Китай, Филипините, Малайзия, Хонконг, Сингапур, Индия, Афганистан, Етиопия, Турция, Мароко, Карибите, Южна Америка и Съединените щати. Обществото установява стабилни връзки със Сун Ятсен — лидера на националистическата партия, която превръща Китай от феодална в съвременна държава.

През 30-те години западни журналисти често ту наричат Черния дракон сенчеста структура на японското правителство, ту пък го оприличават на организация от типа на мафията. Впрочем организацията наистина приема престъпленията за нещо естествено и затова често наричат лидера й Сивия император. Преди да се разпадне, организацията е поддържала в края на 30-те години съмнителни връзки с нацистите.

През септември 1945 г. генерал Дъглас Макартър официално забранява съществуването на това общество и нарежда да бъдат арестувани 7 от предполагаемите ръководители. Американското разузнаване обаче е закъсняло. Двама от списъка в действителност не са били членове на организацията, един от лидерите е починал през 1938 г., друг се е самоубил през 1943 г., а останалите са се отрекли официално от членството си преди години.