Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1349)

Система на двойната игра (система XX)

Изключително успешна британска операция за ПРЕВЕРБУВАНЕ на германски АГЕНТИ през Втората световна война. Същността на системата се състои от смесица на истински и измислени тайни, които ДВОЙНИТЕ АГЕНТИ предават за заблуждение на АБВЕРА — германската военноразузнавателна служба. Германците не само приемат фалшивата разузнавателна информация, но и понякога вземат решенията си въз основа на нея. Така се постига целта за „оказване на влияние и може би на промяна“ на германските планове.

Схемата води началото си от предвоенната шпионска дейност на Артър Оуънс — електроинженер от Уелс, който предприема бизнеспътувания до Европа и предава събраната информация на британското Адмиралтейство. Недоволен от заплащането, което получава от британците, Оуънс предлага услугите си на германците. Сътрудникът на Абвера НИКОЛАУС РИТЕР дава на Оуънс КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Джони и през лятото на 1939 г. го изпраща на обучение в Хамбург. Оуънс се връща във Великобритания в самото начало на войната и разказва на Службата за сигурност (МИ–5) за контактите си с Абвера. Той престоява за кратко в затвора. От килията си предава на Абвера данни за Кралските военновъздушни сили, за движението на корабите и други разузнавателни сведения, които според АГЕНТУРИСТИТЕ му от МИ–5 ще задоволят германците.

Оуънс, известен в Абвера с кодовото име Джони, получава кодовото име Сноу (Сняг) от британците. Има и други такива агенти — Дж. У., Бискит (Бисквита), Селъри (Целина), — които МИ–5 вербува и ги смята за свои агенти от Абвера. Когато Германия започва да внедрява агенти във Великобритания с ПОДВОДНИЦИ и парашути, тях ги инструктират да използват за контакт Сноу — „супершпионина на германците в Англия“. Системата на двойната игра се оказва успешна още с първите й стъпки.

Системата се ръководи от КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ, в която работят професионалисти разузнавачи и аматьори. (Името на комисията произлиза от играта на думи при изписването на римските цифри XX и работата на агентите за двойната игра.) Както се изразява сър ДЖОН СЕСЪЛ МАСТЪРМАН, председател на Комисия Двайсет. „С помощта на системата на двойната игра ние направлявахме и контролирахме германската шпионска система в страната.“

Системата, казва той, имаше 7 цели: 1) да контролира шпионската мрежа на противника; 2) да залавя шпиони; 3) да научава повече за методите и същността на Абвера и на други германски разузнавателни служби; 4) да проникне в германските КОДОВЕ и ШИФРИ; 5) да научи намеренията на германците, като проучва запитванията, изпратени до двойните агенти; 6) да оказва влияние върху германските планове с помощта на информацията, изпратена на противника от двойните агенти; 7) да заблуждава германците за плановете на съюзниците.

Британската Служба за сигурност създава специален отдел, наречен B1(a), за да открива и да насочва действията на германските агенти. От началото на октомври 1941 г. Комисия Двайсет предава на B1 (a) подвеждаща информация, която да се подава на противника.

Забележителните успехи на системата на двойната игра се постигат с подвеждащи доклади БОДИГАРД — цялостния фалшив план за нападението на съюзниците в Европа. Планът е разработен, за да прикрие истинската дата, време и подробности за ДЕНЯ Д — дебаркирането в Нормандия през юни 1944 г. (В измамата е включена несъществуващата военна част ПЪРВА АМЕРИКАНСКА АРМЕЙСКА ГРУПА.)

В края на краищата германците са излъгани, че основните сили, които ще предприемат нападението, ще дебаркират при Па дьо Кале, а не в Нормандия. Колкото и невероятно да звучи, двойните играчи продължават измамата седмици след Деня Д. Комисия Двайсет остава във Великобритания, а на континента заедно с войските заминава Комисия 212. Нейните специалисти откриват и вербуват германски шпиони, останали в тила на съюзниците, и ги използват по същата схема на двойната игра. Благодарение на системата XX се разкриват плановете и намеренията на противника. Така например когато Абверът поставя задачата на своите агенти да разузнаят системата на бреговата отбрана на Англия, става ясно, че ударът трябва да се очаква там. Или когато на един от агентите (превербуван) е поръчано да разбере в каква степен Великобритания е готова за химическа война, по думите на Мастърман англичаните му заповядват да съобщи в Берлин, че „Великобритания е напълно готова да отрази такова нападение и ако вече нещата вървят натам, химическата война ще бъде по-изгодна за Великобритания, отколкото за Германия“.

Според британските документи МИ–5 успява да оглави всички германски шпионин, изпратени във Великобритания. Тези, които отказват да сътрудничат, са екзекутирани. В двойната игра участват около 120 двойни агенти, 39 от които — като Мат и Джеф — работят доста дълго време. Изпратени във Великобритания като саботьори, те са превербувани, извършват измислени саботажи и като на доверени агенти им се вярва, когато предупреждават неколкократно за предстоящото британско нападение срещу Норвегия. Един от превербуваните агенти — Тейт, получава съобщение по радиото, че му е присъдено германско гражданство, Железен кръст I и ІІ степен за работата му. А двойният агент ГАРБО успява да стане едновременно и английски, и германски орденоносец.

Комисия Двайсет постига успехи благодарение на материалите на УЛТРА — тайната операция за проникване в германските кодове. Ако Комисия Двайсет е била засекретена, то операция Ултра е двойно по-засекретена. Дори когато Мастърман най-сетне съобщава за системата на двойната игра в книгата си „Системата на двойната игра от времето на Втората световна война 1939–1945“ („The Double-Cross System in the War of 1939–1945“, 1972), той не разкрива тайната на Ултра. (За подробности относно трудностите при издаването на книгата вж. ДЖОН МАСТЪРМАН.) Когато германците започват да изстрелват ракети Фау–1 и Фау–2 срещу Великобритания през лятото на 1944 г., агентите на комисията подават фалшиви доклади за попадението на ракетите, като „отклоняват“ много от тях към ненаселени райони.

След дебаркирането в Деня Д в Европа са изпратени група сътрудници на Комисия Двайсет, за да организират работата с нови агенти. Използването на старите агенти вече е рисковано, тъй като Абверът може да заподозре измамата. Но англичаните преодоляват и тази трудност и системата XX продължава да съществува успешно чак до края на войната.

Към края на войната се пораждат подозрения, че един от двойните агенти — с кодовото наименование Трежър (Съкровище), в действителност е ТРОЕН АГЕНТ, който освен за англичаните и германците работи и за Съветския съюз. Мастърман говори за Трежър доста неопределено. Описва я като „френска гражданка от руски произход“. На нея й е позволено да работи с радиопредавател за кратко, понеже, както пише Мастърман, „оказа се изключително темпераментна и непрекъснато създаваше главоболия“. Според някои източници под псевдонима Трежър се крие Лилия Сергеева, предала на руснаците информация за военните планове на съюзниците. Вж. ПОПОВ, ДУШКО.