Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (904)

Мъркейтър P4M–1Q

Противоподводников самолет на ВМС на САЩ с излитане от бази на сушата, използван и за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). Най-малко 2 самолета са атакувани от съветски и китайски изтребители по време на ЕЛРАЗ полети край азиатския бряг, а 1 е изгубен с 16-членен екипаж.

Разработен от Глен Мартин ко., самолетът е един от няколкото опита да се комбинират бутални и реактивни двигатели, за да се постигне максимален обхват при висока скорост. P2V НЕПТУН е предпочитан пред P4M за морско патрулиране, затова Мъркейтър се използва за ЕЛРАЗ от 1951 до 1960 г.

P4M–1 влиза в експлоатация в една-единствена ескадрила през 1950 г. Взето е обаче решение по-голямата част от 21 самолета Мъркейтър да бъдат завършени и модифицирани в P4M–1Q с конфигурации за ЕЛРАЗ. Първият самолет за ЕЛРАЗ излита същата година и поема работата от по-старите военноморски самолети, които изпълняват шпионски мисии по периферията на Съветския съюз и Китай. (Вж. ПРАЙВЪТИЪР PB4Y–2.)

На 1 юни 1955 г. в базата Ивакуни, Япония, е сформирана Първа ескадрила за ЕЛЕКТРОННО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ, която използва P4M–1Q. Втората ескадрила с тези машини (VQ–2) е образувана на 1 септември 1955 г. В Порт Лиоте, Мароко, на 1 септември 1955 г. е сформирана Втора ескадрила със същите самолети.

Често съветски и китайски изтребители преследват самолетите, когато летят по крайбрежието, до самия край на границата от 12 мили, за да записват радарни и комуникационни излъчвания. На 22 август 1956 г. P4M–1Q е свален над островите Шинсу, на 50 км от китайския бряг. Всички 16 души на борда загиват. Няколко тела са открити от друг американски самолет, предназначен за издирването. На 16 юни 1959 г. друг P4M–1Q е нападнат от съветски изтребители над Японско море, на 85 мили източно от Уънсан, Северна Корея. Опашният артилерист е ранен сериозно.

Самолетите P4M–1Q са изтеглени от ЕЛЕКТРОННОТО РАЗУЗНАВАНЕ през 1960 г.

Самолетът има 2 бутални и 2 реактивни двигателя, разположени в комбинирани кожуси на всяко крило. Формата му е удължена, развива скорост 656 км/ч (при работа и на буталните, и на реактивните двигатели), има обхват 3624 км при ниска скорост. При ЕЛРАЗ не могат да се носят бомби или торпеда, но самолетите имат 20-милиметрово оръдие и две 12,5-калибрени картечници за самоотбрана. Екипажът се състои от 13 души.

Опитният образец XP4M–1 излита за пръв път на 20 септември 1946 г. Всички 21 произведени самолета са предадени за експлоатация през 1950 г.

P4M–1Q Mercator