Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Соня (1907-?)

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на Рут Хамбургер Бъртън (рождено име Урсула Кучински). ЧАПМАН ПИНЧЪР — автор на „Твърде секретно, твърде дълго“ („Too Secret, Too Long“, 1984), нарича Соня „най-успешната жена шпионин в историята на разузнаването“.

Бащата на родената в БЕРЛИН Соня е комунист. На 17 години тя става член на комсомола. През 1929 г. се омъжва за Ролф Хамбургер в Германия, а на следващата година й е наредено от съветското разузнаване да замине за Шанхай. Там се запознава с АГНЕС СМЕДЛИ, РИХАРД ЗОРГЕ и вероятно с РОДЖЪР ХОЛИС. Зорге убеждава Рут да работи като АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ (агент, приел чужда самоличност) за ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Тя позволява жилището й да бъде използвано за срещи на Зорге и служи като куриер на групата. През декември 1932 г. Зорге докладва в Москва, че Соня е способен агент. Тогава тя е поканена в Москва да изучава ТЕХНИКАТА НА ШПИОНАЖА, включително използването на радио. По това време получава кодовото име Соня, което вероятно използва до края на кариерата си.

През 1934 г. руснаците я изпращат в Мукден, столицата на контролираната от японците Манджурия. Задачата й е да поддържа контакт между Москва и китайските партизани, които се борят срещу японците. По-късно, през май 1935 г., е изпратена в Пекин, но след арестуването на приемника на Зорге в Шанхай напуска Китай. Когато се връща в Европа, посещава родителите си в Лондон, а след това придружава семейство Хамбургер в Полша, където Ролф също работи за ГРУ. Соня се завръща в Москва през юни 1937 г., за да се обучава допълнително, както и за да й бъде връчен орден Червено знаме — най-високото отличие по това време, което се е давало на съветски гражданин. Тя получава и звание майор в ГРУ.

През юни 1938 г. в Москва я инструктират да вербува британци за шпиони под нейно ръководство в Германия. ГРУ й нарежда да се разведе с Ролф и да се омъжи за един от британските си агенти — Лен Бъртън, за да може да получи британско гражданство. На 23 февруари 1940 г. тя се омъжва за Бъртън, а през май получава британски паспорт.

Оло — бавачката на Соня в Германия, иска да отиде в Англия със семейството си. Когато разбира, че това е невъзможно, тя разкрива шпионската дейност на Соня и Бъртън на британския консул в Монтрьо, Швейцария, но той не й обръща внимание. През февруари 1941 г. Соня и двете й деца пристигат във Великобритания, настаняват се в къща близо до Оксфорд и през пролетта на 1941 г. тя започва да изпраща съобщения.

КЛАУС ФУКС снабдява Соня с информация за работата си, свързана с атомната бомба, от 1941 г. (вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ). През септември 1944 г. братът на Соня — Юрген Кучински, е помолен да участва в американската дейност по оценяване на щетите, нанесени върху Германия при съюзническите бомбардировки. Той е повишен в звание подполковник в американската армия и по такъв начин успява да предава на Соня резултатите от американското проучване за стратегическите бомбардировки.

През юни 1947 г. двама служители на МИ–5 и местен детектив се опитват да разпитат Соня и съпруга й за предполагаемата им шпионска дейност. Двойката отказва да отговаря на въпросите и офицерите си тръгват, без да претърсят къщата. Очевидно специалистите по КОНТРАШПИОНАЖ не са проявили повече интерес към семейството.

През 1950 г. Соня и двете й деца заминават за Източна Германия на почивка. Тя повече не се връща във Великобритания, а година по-късно Бъртън отива при нея. През 1969 г. Соня получава втория си орден Червено знаме. През 1977 г. публикува мемоарите си, а по-късно издава още няколко книги. През 1984 г. е наградена с орден Карл Маркс.