Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (595)

Карпитбегър

Американска въздушна операция в помощ на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ през Втората световна война. Тези мисии се състоят в десанти за прибиране на АГЕНТИ на УСС от окупираните от германците територии, както и за спускане на провизии за различни групи на съпротивата.

През юли 1940 г., скоро след като германските войски окупират Норвегия, Дания, Франция и Холандия, Кралските военновъздушни сили (КВВС) започват операции в подкрепа на Управлението за специални операции (УСО). По-късно — през 1943 г., КВВС подпомагат и операциите на американското УСС, провеждани в Европа. Но скоро става ясно, че КВВС не могат да подпомагат УСС и така се поставя началото на операция Карпитбегър.

През юли 1943 г., когато споровете между американските военновъздушни сили и американския военноморски флот са в разгара си, 479-и антиподводников отряд на ВВС започва операции от британски бази срещу германски подводници в Източния Атлантик. Обучен за нощни полети на малки височини и действащ под контрола на бреговото командване на ВВС, 479-и отряд е естественият избор за провеждане на помощни операции за УСС. Няколко 4-моторни бомбардировача B–24 Либърейтър от 4-та и 22-ра ескадрила са изтеглени от служба, за да бъдат модифицирани за операции на УСС. Коремните оръжейни гнезда са демонтирани и заменени с люкове за агенти, или „Джо“-та, за да могат да се осъществяват скоковете с парашути. Носът е модифициран с плексигласова „оранжерия“, за да бъде осигурена добра видимост към зоната на спускането. Единствените 50-калибрени картечници са премахнати. На тяхно място са монтирани навигационни уреди за направление и радиостанции въздух-земя. Противопожарните уреди са инсталирани до двигателите, за да потискат синия остатъчен дим. Екипажът на модифицираните B–24 е 8-членен.

През 1943 г. ВВС се оттеглят от антиподводниковите операции и като екипи за Карпитбегър са назначени 36-а и 406-а бомбардировъчна ескадрила, които по-късно са прехвърлени към 801-ва бомбардировъчна група, образувана през март 1944 г. През май 1944 г. 788-а и 850-а бомбардировъчна ескадрила също са прехвърлени към Карпитбегър.

Първата мисия на Карпитбегър за подпомагане на УСС и на френската нелегална Съпротива се провежда през нощта на 4 срещу 5 януари 1944 г. Седемчасовият полет на B–24 е успешен, въпреки че няколко самолета и летци са загубени по време на тренировъчните полети над Англия. Първата загуба по време на акция е през нощта на 2 срещу 3 март — немската противовъздушна артилерия сваля над Франция B–24. Същата нощ още един самолет е свален от немската артилерия.

При подготовката на дебаркирането в Деня Д на 6 юни 1944 г. във Франция по операция Карпитбегър са изпълнени 17 успешни полета на B–24 през нощта на 3 срещу 4 юни. Следващите 2 нощи са осъществени още повече полети и са превозени оръжия и снаряжение за френската Съпротива, а също и 100 тричленни ДЖЕДБЪРГСКИ ЕКИПА от УСС.

През юли 1944 г. — най-натоварения месец за операциите Карпитбегър, 4 ескадрили с B–24 спускат почти 4700 контейнера с провизии, 2900 по-малки пакета, 1378 пакета с пропагандни брошури и 62-ма разузнавачи. Този месец ескадрилите започват да използват и 4 самолета C–47 Дакота — 2-моторни транспортни самолети, които могат да се приземяват и да прибират агенти от вражеска територия. B–24 осъществява още една дълга мисия, за да спусне агенти и провизии в окупираната от германците Норвегия, и още 2 — до Дания. От време на време B–24 са се използвали и за стандартни бомбардировъчни мисии, като преди това са им били върнати бомбените гнезда.

На 16 април 1945 г., при последната мисия на Карпитбегър, нисколетящият самолет спуска повече от 1000 разузнавачи и тонове оръжия и други провизии. Изгубени са 25 самолета B–24, или 1 на всеки 74,4 успешни полета. В сравнение с 4-моторните бомбардировачи по време на бомбардировъчните мисии над Европа успехът е много по-голям. Ескадрилата е загубила 208 души. В официалната история „Армейските военновъздушни сили по време на Втората световна война“ („The Army Air Forces in World War ІІ“, 1951) е описана нощна мисия на огромните B–24:

Самолетите [на Карпитбегър], независимо дали бяха запалени огньове или не, кръжаха над мястото [зоната за спускане] и даваха уговорения за деня сигнал. Щом получеха правилния отговор, излъчен със сигнална лампа или прожектор, екипажът се подготвяше за спускането. Пилотът се снижаваше до 200 м, понякога дори по-ниско, намаляваше скоростта до 200 км/ч и даваше сигнал за предстоящо спускане. Трябваше да направи няколко кръга над мястото, за да спусне целия товар, а някои инциденти бяха неизбежни, след като се летеше ниско при ниска скорост.

Отделно от операция Карпитбегър бомбардировачи B–24 Либърейтър и B–17 Суперфортрес от базираните в Европа бомбардировъчни части извършват през юни-август 1944 г. подобни мисии за нелегалната Съпротива във Франция.