Разузнавателно управление на Министерството на отбраната (РУМО)
Създадена на 1 октомври 1961 г. организация към американското Министерство на отбраната, която координира разузнавателната дейност на всички специални служби в системата на военното ведомство. РУМО изпълнява функциите на разузнавателно подразделение на Обединения комитет на началник-щабовете (ОКНЩ), министъра на отбраната и на висшите полеви началник-щабове. Директорът на РУМО е началник и на разузнаването (J–2) на ОКНЩ.
В хода на реформите на въоръжените сили през 1958 г. е образувано обединено командване, но доколкото всеки род войска има своя специална служба, която работи автономно по събирането на разузнавателни данни и само в интерес „на своите“, създаването на тясно взаимодействие между тях се оказва труднопостижим процес. Свободна размяна на разузнавателна информация между различните родове войски във въоръжените сили на САЩ не съществува поради ограниченията и боричканията, чрез които отделните служби защитават своите тесни интереси.
Военните се оплакват от липсата на съгласуваност в разузнавателната дейност в армията, авиацията и флота и от безкрайните коварни интриги между бюрократите с пагони. Това подтиква президента да създаде РУМО. В своето първо послание пред Конгреса президентът Кенеди констатира: „Способността да се действа решително и точно навреме е необходимост, която често не се проявява“ и създава „растяща пропаст между решение и изпълнение, между планове и реалност“. За да бъде преодоляна тази пропаст, министърът на отбраната Робърт Макнамара създава РУМО, поставяйки пред него първостепенната задача да координира разузнавателните изводи и оценки, които по това време се подготвят от специалните служби на различните родове войски. РУМО е член на РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и е на подчинение както на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, така и на министъра на отбраната.
Службите за разузнаване в отделните родове войски запазват структурите си (вж. АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ; ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ; РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА САЩ) и продължават да изпълняват предишните си задачи: учебна подготовка на специалистите в разузнаването, разработка на бойната тактика на разузнаването, вътрешна сигурност и военно КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Останалите задължения специалните служби вече поделят с РУМО. Конкретно става дума за ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ и разузнавателното обезпечаване на Генералния щаб.
На РУМО често се налага да преодолява реорганизациите и промените на Пентагона, за да успее да се наложи сред разузнавателната общност. Но за да изпълни най-важната си задача — събирането на военноразузнавателна информация, РУМО често попада в зависимост от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ, което разполага с фотоматериалите от космическите спътници, от АНС, която се занимава с изготвянето и дешифрирането на кодовете, и от ЦРУ, което притежава данните от агентурната мрежа (ако например ЦРУ вербува руски сътрудник на ГРУ, който разполага с информация, интересуваща РУМО, сведенията могат да се получат само чрез ЦРУ).
В началото в РУМО работят по-малко от 25 души. През 1975 г. служителите са 4600, а годишният бюджет възлиза на повече от 200 млн. долара. Разрастването на РУМО е повод за много въпроси от страна на Конгреса. През юни 1974 г. генерал-лейтенант Даниъл Греъм — тогава директор на РУМО, дава показания пред КОМИСИЯТА ПАЙК и посочва предвиденото турско нападение над Кипър като едно от най-значителните постижения на РУМО през годината. „Това не е било много трудно — отбелязва председателят на Комисията Оутис Пайк. — Вашата прогноза се предаваше по турското радио.“
През 1976 г. незаконно е изнесен доклад от Комисията Пайк, в който се препоръчва закриването на РУМО, тъй като дублира дейността на други разузнавателни агенции. Греъм, вече пенсионер, нарича доклада „скапана работа“, написан от „младоци, оставени да си разиграват коня и решени да изровят някой скандал“.
РУМО оцелява след двубоя Пайк — Греъм, но критиките не стихват. „Тъй като съзнава, че живее в сянката на по-способното ЦРУ — пише през 1986 г. бившият директор на ЦРУ СТАНСФИЙЛД ТЪРНЪР, — РУМО често заема противоположна позиция, само и само да затвърди независимостта си… Много често, когато няма противоположно мнение по даден въпрос, РУМО няма или не желае да подкрепи чуждото.“ Търнър подобно на много служители на ЦРУ през годините също критикува РУМО, защото не успява да се наложи сред службите за военно разузнаване.
По време на войната в Персийския залив през 1991 г. около 2000 души от персонала на РУМО са изпратени да оказват помощ на ръководените от американците коалиционни сили в Кувейт и Ирак. Но военното командване се оплаква, че те не доставят навременни тактически сведения. Системата е променена, за да се ускори набирането на необходимата разузнавателна информация.
През февруари 1991 г. в РУМО е организирано телевизионно студио, което излъчва по закрит канал. Негови абонати са около 1000 офицери от Пентагона и 19 висши военни щаба в Съединените щати. Предаването на разузнавателната мрежа за отбрана е кодирано, за да може да се гледа само от определени монитори. В телевизионното предаване са включени въздушни и спътникови РАЗУЗНАВАТЕЛНИ снимки и доклади от АНС. „Трябваше да направим с разузнаването това, което Си Ен Ен направи с новините“ — казва пред Вашингтон поуст служител на Пентагона.
Освен това през последните години РУМО отговаря за разузнавателното обезпечаване на омиротворителните сили на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ и за американското противодействие на терористични акции. РУМО оказва помощ и на агенциите, които спазват изпълнението на законите при операции срещу трафика на наркотици. Работата му се подобрява, след като военните променят отношението си към разузнаването, което се смята за задънена улица в кариерата. Въпреки че РУМО е създадено като военна агенция, в средата на 80-те години около 60 на сто от персонала са цивилни.
С избирането на ДЖОН ДОЙЧ — бивш заместник-министър на отбраната, за директор на Централното разузнаване през 1995 г., за РУМО настъпва благоприятен период. Докато работи в Пентагона, Дойч проявява искрен интерес към РУМО и създава към него Служба по агентурно разузнаване, която може самостоятелно да работи с външната агентура и да открива КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ в чужбина.
Обикновено РУМО се оглавява от вицеадмирал или генерал-лейтенант и е организирано около 3 центъра:
Център за национално военно разузнаване: събира и координира военно разузнаване и оценява по наличните материали най-широк кръг въпроси — от степента на вероятна заплаха до всичко, което се отнася до космическите сили, авиацията, военноморските, бреговите и сухопътните сили на чуждите държави; ПОТРЕБИТЕЛИ са Управлението за военна оценка, Управлението по операциите и Управлението за материално-техническото осигуряване.
Национален център за събиране на военно разузнаване: отговаря за събирането на разузнавателни сведения за Министерството на отбраната и ръководи системата от военни АТАШЕТА — от избирането им, назначаването им на длъжност и обучението им до докладите, които изпращат; центърът отговаря и за АГЕНТУРНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (АГЕНТРАЗ).
Център за национално военно разузнаване по събиране на разузнавателна информация: ръководи военните АТАШЕТА от началото до края — подбор и подготовка на кандидати от различните родове войски и получаване на събраната от тях информация; центърът се занимава и с агентурно разузнаване.
Щабквартирата на РУМО е в Пентагона. Центърът по разузнавателен анализ се намира във военновъздушната база Болинг в Югозападен Вашингтон. Там е и КОЛЕЖЪТ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, който се ръководи от РУМО.
Директорите на РУМО са генерали или адмирали и се назначават от министъра на отбраната.
Октомври 1961 — септември 1969: генерал-лейтенант Джоузеф Керъл, АВВС.
Септември 1969 — август 1972: генерал Доналд Бенет, АА.
Септември 1972 — септември 1974: вицеадмирал Винсънт дьо Поа, АВМФ.
Септември 1974 — декември 1975: генерал-лейтенант Даниъл Греъм, АА.
Януари 1976 — май 1976: генерал-лейтенант Юджин Тай-младши, АВВС.
Май 1976 — август 1977: генерал-лейтенант Самюъл Уилсън АА.
Септември 1977 — август 1981: генерал-лейтенант Юджин Тай-младши, АВВС.
Септември 1981 — септември 1985: генерал Джеймс Уилямс, АА.
Октомври 1985 — декември 1988: генерал-лейтенант Ленърд Перутс, АВВС.
Декември 1988 — септември 1991: генерал-лейтенант Хари Сойстър, АА.
Септември 1991 — ноември 1991: Денис Наги (цивилен, и.д.).
Ноември 1991 — септември 1995: генерал-лейтенант Джеймс Клапър-младши, АВВС.
Септември 1995 — генерал-лейтенант Кенет Минихън, АВВС.
