Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (274)

Вануну, Мордехай (1954)

Ядрен техник, дал гласност на секретната израелска програма за създаване на атомна бомба. По-късно е подмамен да отиде в Израел, където е арестуван за шпионаж и държавна измяна.

Вануну е син на ортодоксално еврейско семейство, което имигрира в Израел от Мароко. Въпреки че е известен с левите си убеждения в университета Бен Гурион в Негев, е назначен като техник в строго секретния Център за ядрени проучвания в Димона, в пустинята Негев, където работи 9 години. През 1985 г. обаче е освободен от длъжност. Малко по-късно напуска Израел и първо заминава за Австралия, а след това — за Лондон. Със себе си носи куфарче, пълно със СТРОГО СЕКРЕТНИ данни. Адвокатът му твърди, че целта му не е била да навреди на Израел, а да предупреди израелците за ядрената заплаха. В Лондон Вануну разказва пред Сънди таймс, че Израел е натрупал почти 200 ядрени ракети, което е много повече, отколкото предполагат експертите.

През септември 1986 г., няколко дни преди да се появи статията в Сънди таймс, той изчезва. Примамен е в Рим от русокоса жена на име Синди, за която знае, че е американка. Тя е АГЕНТ на МОСАД. Твърди се, че в Рим Вануну е упоен, качен на яхта и върнат окован в Израел.

Седеммесечният му процес по 2 обвинения в шпионаж и 1 обвинение в държавна измяна се пази в тайна. Обнародвани са само заключителните думи от присъдата от 60 страници на съда, произнесена на 25 март 1988 г.: „Решихме, че обвиняемият е виновен и по трите точки.“ Тримата съдии му дават 18 години затвор, считано от 7 октомври 1986 г., деня, в който е върнат в Израел. (Обвинението настоява за доживотна присъда, а съдът е могъл дори да наложи смъртна присъда, но работата е там, че израелците не осъждат на смърт своите граждани.)