Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1276)

Сам

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на визитата на британска мисия в Москва през август и септември 1941 г. за установяване на връзка и взаимодействие между британските разузнавателни служби и съветското НКВД.

Британската делегация е подбрана и изпратена от СИО (Специални изпълнителни операции) с ръководител ДЖОРДЖ ХИЛ — бивш сътрудник от МИ–6. ЧАПМАН ПИНЧЪР — репортер, специализирал се в журналистически разследвания, пише в „Твърде секретно, твърде дълго“ („Too Secret Too Long“, 1984): „Изборът на Хил бе нещо изключително, тъй като руснаците знаеха, че е бил свързан с друг шпионин — Сидни Райли, по време на неуспешния опит да бъдат убити членове на болшевишкия комитет след Руската революция.“ (Вж. РАЙЛИ, СИДНИ.)

Мисията Сам успява да сключи споразумение с руснаците за пълно сътрудничество и организиране на подривна дейност и пропаганда във всички страни, с изключение на Съветския съюз и Британската общност. По силата на това споразумение в Лондон официално е назначен офицер от НКВД, а британската военна мисия в Москва разширява своите пълномощия, включвайки и разузнаване. Веднага следват и други споразумения. Но англичаните нямат кой знае каква полза от тях. Британското правителство се оплаква, че руснаците не искат да споделят със своите съюзници даже данни от техническото разузнаване (има се предвид трофейното оръжие, пленено от немците). От друга страна, представителите на СИО в Москва имат възможност да посещават такива райони, до които руснаците не допускат британски дипломати.

За разлика от руснаците британците предлагат значителна помощ, включително разузнавателна информация, извлечена от операция УЛТРА, въпреки че източникът не е официално разкрит. Но ДЖОН КЕЪРНКРОС и други съветски шпиони във Великобритания вече са предали Ултра на руснаците, а също и други разузнавателни сведения, които британците смятат за прекалено важни, за да ги разкрият пред Москва.

НКВД предлага британците да спуснат с парашути АГЕНТИ от НКВД в окупираните от Германия територии и да осъществят контакт със съветски затворници и други групи в Западна Европа. Британците дават съгласието си и няколко агенти на НКВД пристигат във Великобритания с подводница, където се обучават за кратко време, а после са спуснати в окупирана Европа. Междувременно други съветски агенти, които работят във Великобритания, полагат всички усилия, за да шпионират за Москва. Вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ.