Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Маккоун, Джон (1902–1991)

ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. Издигнат е на този пост от президента Кенеди след неуспешното нападение в Залива на прасетата (вж. КУБА). След дългогодишния директор АЛЪН ДЪЛЕС Маккоун заема длъжността от ноември 1961 до април 1965 г.

През 1922 г. завършва Калифорнийския университет в Бъркли със специалност инженерство. След това Маккоун заема различни инженерни и корпоративни изпълнителни длъжности. Няколко пъти напуска промишлеността заради правителствени назначения.

Член е на президентския екип през 1947–1948 г., заместник-министър на отбраната през 1948 г., заместник-министър на военновъздушните сили през 1950–1951 г. и председател на Комисията по атомна енергия през 1958–1960 г.

По време на ракетната криза от 1962 г. е член на съвета на президента Кенеди, който се събира почти ежедневно в продължение на 6 седмици. Маккоун е сред тези, които съветват президента Кенеди да не предприема нападение над Куба.

В книгата „Тринайсет дни“ („Thirteen Days“, 1969) Робърт Кенеди пише:

Джон Маккоун каза, че всеки трябва да разбере, че едно нападение ще бъде много по-сериозно начинание, отколкото повечето хора си дават сметка. „Те имат страхотно много оборудване, — каза той, — и ще бъде ужасно трудно да стреляме по тях из онези хълмове, както вече знаем много добре от Корея.“

По-късно Маккоун играе ключова роля при разработването на американските разузнавателни операции и източници във Виетнам.

Повечето от хората в ЦРУ го смятат за аутсайдер по времето, когато е назначен за директор, тъй като няма опит в разузнаването и военната област (освен че е бил цивилен служител в Пентагона). Въпреки това той е сравнително близък и на Джон, и на Робърт Кенеди и помага да се възстанови имиджът на ЦРУ след случилото се в Залива на прасетата.

Директор на Централното разузнаване е последната му длъжност във Вашингтон. След оттеглянето си Маккоун работи като американски представител във Ватикана.