Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (989)

Одъм, Уилям (1932)

Директор на АНС от май 1985 до юли 1988 г. Известен с прямия си характер и привърженик на „твърдата линия“ като военен помощник на съветника по националната сигурност на президента Картър Збигнев Бжежински, за което получава прозвището Суперястреба на Збиг.

През 1950 г. Одъм завършва военна академия. По-късно защитава магистърска степен (1962) и докторат (1970) по политология в Колумбийския университет. Специализира руски език в различни армейски школи, посещава курсове по парашутизъм и колежа на Генералния щаб на армията.

Назначенията му включват американски мисии за военна свръзка със съветските сили в Германия през 1964–1966 г. и помощник военен АТАШЕ в Москва през 1972–1974 г. Участва в процеса за мирно урегулиране на Виетнам през 1970–1971 г. Занимавал се е и с преподавателска дейност във Военната академия в Уест Пойнт, Ню Йорк.

През януари 1977 г. Бжежински става съветник по националната сигурност на президента Картър и избира за свой помощник Одъм. Двамата се познават от Колумбийския университет. На тази длъжност Одъм трябва да създаде план-програма в отговор на съветското влизане в Афганистан и на задържането на американци като заложници при нападението на американското посолство в Техеран.

В началото на 1981 г. напуска СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, а през ноември 1981 г. е назначен за заместник-началник ЩАБ ПО РАЗУЗНАВАНЕТО. На този пост през 1982 г. е повишен в звание генерал-майор, а през 1984 г. — генерал-лейтенант.

През май 1985 г. Одъм встъпва в длъжност директор на АНС. Година по-късно, загрижен за вниманието, което ще привлече предстоящият процес на съветския шпионин РОНАЛД ПЕЛТЪН — бивш специалист по комуникациите от АНС, той настоява за цензура на информацията по този случай. Одъм се страхува, че методите за събиране на разузнавателни сведения ще бъдат разкрити, и предлага да се отправи публично искане към средствата за масова информация медиите да ограничат репортажите си по случая, искайки предупреждението да включва и заплаха за съдебно преследване към всеки репортер, който го пренебрегне. (Руснаците, разбира се, вече знаят всички тайни, които Пелтън би могъл да разкрие по време на открит процес.) Предупреждението е направено, но без да се споменава заплахата за съдебно преследване.

Освен това Одъм критикува служителите в администрацията на Рейгън, че дават важни секретни сведения на журналистите. Той твърди, че администрацията носи по-голяма отговорност за изтичането на информация за пресата, отколкото Конгресът: „От Конгреса изтича информация… но от администрацията изтича много повече информация, понеже е по-многобройна. А за мен остават последиците от това изтичане.“

На 2 септември 1987 г. по време на среща с военните репортери той допълва: „Изтичането на информация разрушава системата [на разузнаването в областта на комуникациите] далеч повече през последните 3–4 години…“ Последното му изречение е: „Това са смъртоносни загуби.“

Одъм напуска АНС и се пенсионира от армията на 1 август 1988 г.