Съд за надзор на външното разузнаване
Таен съдебен орган, уникален в системата на американското правосъдие. Някои юристи даже го определят като съвременен аналог на печално известната английска кралска Звездна палата. Идеята за създаването на тайния съд възниква в хода на парламентарните разисквания, на които се разглеждат злоупотреби, свързани с незаконното телефонно подслушване на гражданите. За основател на тайния съд се смята сенаторът Едуард Кенеди, който през 1976 г. създава законодателната основа със ЗАКОНА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (през 1978 г. става държавен закон).
За адвокати няма място в тайния съд, тъй като той служи само на федералното правителство и допуска „до себе си“ само официални представители. Всички дела, които се разглеждат в съда, както и всички съдебни действия и решения са секретни. Протоколи се водят на заседанията, но веднага се засекретяват в съответствие с процедурата, утвърдена от Министерството на правосъдието и прокуратурата.
Заседанията на съда се провеждат в специално подготвена за тази цел стая, оборудвана с електронна система за защита от тайно подслушване. Стаята се намира на 6-ия етаж, който е с ограничен достъп, в Министерството на правосъдието на Конститюшън авеню във Вашингтон, което е на стотина метра от зданието на Националния архив на САЩ, където старателно се пазят американската Конституция и Хартата за правата. Показателен е и адресът на тайния съд — Конститюшън авеню. Но това не му пречи да работи. Още повече че тайният съд не изпитва върху себе си натиск от страна нито на либерални, нито на консервативни защитници на гражданските права и свободи. Демократите и републиканците от най-крайните до най-умерените поддържат дейността на съда.
Само през 1994 г. специалните служби се обръщат към съда 576 пъти за разрешение да поставят БРЪМБАРИ на телефонни апарати. За всички е било дадено разрешение. Друго решение в този съд никога не е било произнасяно.
