Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1647)

Фогел, Волфганг

Източногермански адвокат, специалист в уреждането на РАЗМЕНИ НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ по време на Студената война.

Първата му размяна, осъществена през февруари 1962 г. в средата на моста Глинике над река Хафел в БЕРЛИН, е за полковник РУДОЛФ АБЕЛ — съветски АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ (агент, приел чужда самоличност), арестуван в Ню Йорк, и за ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС, осъден за шпионаж и хвърлен в затвора в Съветския съюз, след като шпионският му самолет U–2 е свален. Той урежда и освобождаването на ГЮНТЕР ГИЙОМ, който шпионира за Щази, докато работи в екипа на канцлера Вили Брант. Западногерманците отначало отказват да освободят Гийом от 14-годишната присъда. Но Фогел спечелва, както обикновено, и разменя Гийом за 8 заловени западногермански, британски и американски АГЕНТИ.

По-малко известните му дела включват уреждането на тайното освобождаване на 250 000 източногерманци — дисиденти, свещеници, лидери на профсъюзи и други жертви на източногерманското МДС (Щази). Западна Германия тайно плаща над 3 млрд. марки откуп за тези хора. По някои преценки откупът на 1 лекар е около 100 000 долара, като сумата е по-малка за представителите на други професии. Понякога тайните плащания са в продукти: кафе, каучук, банани, елеватори.

При друга сложна размяна РОБЪРТ ТОМПСЪН — чиновник от американските военновъздушни сили, осъден за шпионаж, е освободен от американски затвор и отведен в Източна Германия срещу 1 американски студент, задържан от Източна Германия, и 1 израелец, задържан в Мозамбик. Фогел урежда и освобождаването на съветския дисидент Анатолий Шарански, арестуван в Москва през 1977 г. заради шпионски действия в полза на Запада. Шарански и трима арестувани западни агенти пресичат моста Глинике, за да преминат в Западен Берлин, а МОРИС КОЕН и съпругата му Лона — агенти, задържани на Запад, преминават в Източен Берлин заедно с източногермански агенти, задържани от Западна Германия.

Фогел, който иска малки такси за осъществяването на размените, се описва като „посредник между всесилните и безпомощните“. Докато Германия е разделена, той е посредникът между политическите лидери на Изтока и на Запада, които никога не разговарят помежду си директно. Източна Германия като едно изключение на марксистките правила позволява на Фогел да се издържа от частна практика и да забогатее.