Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1855)

Ярдли, Хърбърт (1889–1958)

Пионер в американския криптоанализ, който по-късно „разказва всичко“ в книга, разкриваща тайните на ЧЕРНАТА СТАЯ.

Ярдли израства в Средния Запад. В ранна възраст усвоява телеграфното дело от баща си и първо работи като телеграфист в железниците. Като юноша се пристрастява към покера, запазвайки тази страст до края на живота си.

През 1912 г. постъпва като телеграфист в Държавния департамент и проявява специален интерес към ШИФРИТЕ и КОДОВЕТЕ.

Военното министерство започва да провежда операции по криптоанализ през юни 1917 г. Тогава Ярдли получава звание лейтенант и започва работа в УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ към армията. Съединените щати влизат в Първата световна война през април 1917 г. и отделът на Ярдли МИ–8 — отначало с двама цивилни специалисти и с него самия — нараства бързо. Когато през ноември 1918 г. войната свършва, отделът му наброява 18 армейски сътрудници, 24 цивилни криптографи и криптоаналитици и 109 машинописци и стенографи, общо 151 души. В МИ–8 има 6 подотдела:

1. Разчитане на кодове и шифри. Тези задачи се изпълняват за военното министерство, флота, Държавния департамент и Министерството на правосъдието. „Суровите“ материали постъпват в подотдел от радиопрехващателните станции на американския експедиционен корпус в Европа и от крупната станция, създадена в края на 1918 г. в Хултън, Мейн, която прехваща трансатлантическите съобщителни канали.

2. Съставяне на кодове и шифри: за по-късното им използване от въоръжените сили на САЩ.

3. Обучение: обучение на персонала на МИ–8 и на хора, които заминават с американския експедиционен корпус в Европа и Сибир.

4. Тайни мастила: подготвяне на видимо мастило за въоръжените сили и преглеждане на около 2000 писма на седмица за следи от симпатично мастило, използвано от шпиони. (Вж. ТАЙНОПИС.)

5. Стенография: изучаване на различни стенографски системи.

6. Комуникации: работа със съобщенията за и от американските военни АТАШЕТА и РАЗУЗНАВАЧИ, които работят в чужбина.

Към края на войната Ярдли заминава за Европа, за да се срещне с британски и френски криптолози. След войната армейските командири отначало смятат, че отделът му ще продължи работа, и съществуването му се пази в пълна тайна. Отпуснатата за 1919 г. сума е 100 000 долара: 60 000 са осигурени от Министерството на войната и 40 000 — от Държавния департамент. През юли същата година Ярдли и персоналът му, състоящ се от 50 души, са отделени в частна резиденция на Източна 38-а улица номер 22 в Ню Йорк. За прикритие на тази криптоложка организация се използва названието Компания за съставяне на кодове. Официалното й име е Шифровъчно бюро, а неофициалното — ЧЕРНА СТАЯ.

Година по-късно обаче средствата, отпускани за Ярдли, са съкратени на 50 000 долара, от които Държавният департамент отново отпуска 40 000, тъй като работата на Ярдли е от интерес предимно за американските външни отношения, а не за армията, която се занимава главно с обучението и разпределението на войските. Особено важен през този период е успехът на Ярдли от 1921 г. при разшифроването на японските дипломатически кодове. Съобщенията с тези кодове се изпращат на търговски честоти, използвани от японските представители на международната конференция във Вашингтон, на която се обсъждат въпросите за съкращаване на бойните флотове и военните укрепления в Тихоокеанския регион. Разполагайки с подробна информация, получена от прехващането и дешифрирането на японските секретни съобщения, американските дипломати успяват да извоюват изгодни условия при сключването на военноморския договор през 1922 г.

Основният ПРОДУКТ на Бюрото за кодове през този период е „бюлетин“ за избрано малцинство от Генералния щаб и Държавния департамент. В него се съдържат предимно политически разузнавателни сведения, които не представляват особен интерес за армията.

През 1929 г. сумата, отпускана на Ярдли, вече е 25 000 долара, с която Ярдли може да поддържа персонал от петима души. Той получава 9375 долара и интересът му към разкодирането вече е намалял. (Военното министерство отпуска 10 000 долара, а Държавният департамент — 15 000.) Крайно ограничените усилия на Стаята са насочени основно към японските дипломатически кодове. Тогава, през март 1929 г., за президент е избран Хърбърт Хувър, а държавен секретар става Хенри Стимсън, на чието бюро в началото на май са оставени няколко превода на кодирани японски съобщения. Според доклад, представен от декодировчика УИЛЯМ ФРИДМАН, реакцията на Стимсън „беше бурна и действията му — драстични. Когато разбра как е получен материалът, той характеризира стореното като изключително неетично и заяви, че трябва да се прекрати незабавно, що се отнася до Държавния департамент. За да бъде сигурен, че всичко ще бъде, както е наредил, той даде инструкции необходимите средства незабавно да престанат да се отпускат“. Твърди се, че по-късно Стимпсън е обяснил действията си с изказването: „Джентълмените не четат пощата си.“

Армията настоява средствата от Държавния департамент да бъдат отпускани до края на юни 1929 г., за да има възможност нюйоркската служба да бъде закрита, архивите да се изпратят в Министерството на войната и служителите да получат по 1 заплата за компенсация. (Същевременно отговорността за разкодирането е прехвърлена от армейския отдел за военно разузнаване на началника на свързочния отдел. Вж. СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)

Ядосан и разочарован, Ярдли започва работа върху книгата „Американската Черна стая“ („The American Black Chamber“), която предизвиква голям шум, когато излиза през 1931 г. В нея се разкрива как шифровъчното бюро е разчело японските дипломатически кодове. Книгата се превръща в бестселър по цял свят, предимно в Япония. Надига се истинска полемика. Външното министерство, смутено от разкритията, започва да използва шифрови машини (вж. ПЪРПЪЛ).

Ярдли съкращава и преработва книгата, за да може да излезе като поредица във водещото американско списание Сатърди ивнинг поуст. Като разчита на успеха на книгата и поредицата в списанието, той се впуска да чете лекции и написва множество статии. Запазил е около 5000 прехванати съобщения, които дава на сътрудник, за да ги издаде в книга. Ръкописът е иззет от правителството, а през юни 1933 г. Конгресът гласува закон, забраняващ публикуването на какъвто и да е материал, който е бил предаден на независимо какъв дипломатически код. Ярдли написва в тия години и 2 романа: „Червеното слънце на Нипон“ („The Red Sun of Nippon“) и „Русата графиня“ („The Blonde Countess“). По втората книга е сниман изключително популярен филм — „Рандеву“ („Rendezvous“), с участието на Уилям Пауъл, Сезар Ромеро и Розалинд Ръсел.

През 1938 г. Ярдли отива в Китай по покана на Чан Кайшъ, за да помогне във войната с Япония. В продължение на 2 години работи за националистите в Китай, разчитайки японските тактически кодове. Завръща се за кратко в Съединените щати и заминава за Канада през 1941 г., където създава правителствена школа за дешифриране. Връщайки се отново във Вашингтон, се заема с различни дейности, като нито една не е свързана с разкодиране, и написва нов роман — „Враните са черни навсякъде“ („Crows Are Black Everywhere“). В края на 1957 г. издава „Школата на един играч на покер“ („The Education of a Poker Player“) — още една изключително популярна книга, която все още се преиздава и 40 години по-късно. Един историк по декодирането описва Ярдли по следния начин: „Нисък, оплешивяващ, остроумен, великолепен разказвач — както негов познат казва: «В главата си има динамо от концентрирана интелектуална сила» — с начин на говорене, който изразява вътрешно убеждение; той излъчва силно привличане за много от тези, които го познават.“ Много декодировчици — негови служители и последователи, не могат да му простят, че е разкрил успехите на Черната стая.

(Съпругата на Ярдли — Една, работи за шифровъчното бюро през 20-те години и за армейската служба за радиотехническо разузнаване през Втората световна война.)