Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (791)

Локхарт, Робърт Брус (1887–1970)

Британски дипломат, изиграл сложна и нееднозначна роля в събитията по време на Октомврийската революция от 1917 г.

Роденият в Шотландия Локхарт по-късно заявява: „Във вените ми не тече нито капка английска кръв.“ Той получава образованието си във Франция и Германия, след което заминава за Малайзия, където работи на каучукова плантация. Там независимо от опасността прави една от поверениците на султана своя любовница.

След като прекарва известно време в Япония и Канада, се завръща в Шотландия. Скоро обаче е назначен за британски вицеконсул в Москва — център на революционния радикализъм в Русия. По това време страната е въвлечена в разрушителната Първа световна война. През 1915 г. Локхарт поема консулския пост. Германските победи на руския фронт напълно деморализират вътрешния живот в Русия. Година по-късно войната се отразява още по-зле на руснаците и британците предприемат усилена пропаганда. Локхарт пуска в руските вестници серия от пробритански материали, с които смята да повдигне духа на руснаците.

През лятото на 1917 г. британският посланик го отзовава в Англия привидно заради притеснения за здравето му. В действителност Локхарт, който е женен, има връзка с омъжена рускиня. Посланикът смята, че отстраняването му ще прекъсне връзката им. Локхарт се връща в Англия 6 седмици преди началото на Октомврийската революция. След революцията от 1917 г. отново е изпратен в Русия със задача да се свърже с революционерите. Той пристига в столицата Петроград (Санкт Петербург) в момент, когато болшевишкият ръководител на преговорите за мир Лев Троцки е в Брест-Литовск, подготвяйки сепаративен мир с Германия. След като болшевишката преса отразява подробно пристигането на Локхарт, американски РАЗУЗНАВАЧ в Петроград докладва, че Локхарт е опасен революционер. Локхарт се озовава между онези, които поддържат болшевиките, и онези, които вярват, че е възможно утвърждаването на демокрация в Русия.

След първата си среща с Троцки Локхарт записва в дневника си: „Направи ми впечатление на човек, който доброволно би умрял за Русия, стига да има достатъчно публика, която да види това.“

По това време съюзническите дипломати започват да напускат Русия. Локхарт им помага в оформянето на документите. Болшевиките се отнасят към него с доверие, но веднъж се получава засечка. Сътрудничката, която подпечатвала паспортите, отхвърлила няколко, сред които и този на полковник Кейс — британски разузнавач под дипломатическо ПРИКРИТИЕ. Сътрудничката била привлекателна жена. Ето какво пише Локхарт: „Заговорих я любезно и тя се усмихна. Докато разговаряхме, започнах да прехвърлям паспортите от ръка в ръка. Докато й шушуках, вмъкнах паспорта на Кейс в огромния куп. И Господ да благослови сините й очи, тя го подпечата!“

Последният съюзнически дипломат напуска Петроград на 28 февруари 1917 г. Локхарт пожелава да остане като единствения британски дипломатически представител в Русия. Болшевиките преместват правителството в Москва. Локхарт също се премества. С него остава да работи разузнавач от военноморския флот. Една от задачите му е да не допусне Германия да сложи ръка на руския Балтийски флот. Той вербува АГЕНТИ, които при необходимост да потопят корабите.

През май 1918 г. Локхарт научава, че в Москва е пристигнал британски офицер, който настоява да се срещне с Ленин, твърдейки, че е изпратен от министър-председателя Лойд Джордж. Това е супершпионинът СИДНИ РАЙЛИ, изпратен от МИ–6 с цел да подкопае позициите на болшевиките. През август Локхарт се подготвя да напусне Русия. Агенти на ЧК — тайната болшевишка полиция — го арестуват и го заплашват със смърт. Отвеждат го в ЛУБЯНКА — затвора на ЧК — и настояват да им разкрие местонахождението на Райли.

ЧК подозира, че покушението срещу Ленин, при което той е ранен сериозно, е резултат от добре подготвен заговор от англичаните. Болшевишката преса го нарича „заговора на Локхарт“ — план да бъдат убити Ленин и Троцки и да се създаде военна диктатура. Райли вече е изчезнал, но е заподозрян, че е един от заговорниците (което е самата истина). Локхарт прекарва в изолатор повече от месец, а след това е разменен за Максим Литвинов — съветски агент, задържан във Великобритания. Възхваляван от британските вестници като „момчето посланик“, Локхарт се завръща във Великобритания като герой. По-късно той пише, че се е изкушавал да остане в Русия и че е получил предложение за назначение в ЧК. През 1928 г. напуска дипломатическата служба и се посвещава на журналистическа и писателска дейност.

В книгата си „Мемоари на един британски агент“ („Memoirs of a British Agent“, 1932) Локхарт пресъздава задълбочено събитията по време на Октомврийската революция и представя на читателите Ленин, Лев Троцки и ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ — ръководител на ЧК. Срещал се е и е „обърнал малко внимание“ на „набит мъж с бледо лице, с черни мустаци и черна коса“ — Йосиф Сталин. Книгата е истинска сензация във Великобритания и Съединените щати. По-късно е издадена на френски, немски, италиански, шведски, датски, полски и фински език.

Мемоарите на Локхарт са публикувани повторно през 1974 г. и 1984 г. с уводна статия от сина му Робин Брус Локхарт, който служи във ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през Втората световна война. Младият Локхарт по-късно издава книгата „Райли: асът на шпионите“ („Reilly: Ace of Spies“, 1967), по която по-късно е сниман телевизионен сериал.

През 1966 г. съветският вестник Известия отново раздухва старите обвинения, че Локхарт и Райли са се опитвали да саботират революцията. Според публикуваните статии агентите на ЧК били по следите на заговора и Локхарт знаел повече за плановете на Райли, отколкото твърдял.