Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (534)

Ивашутин, Пьотър (1909)

Началник на ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ, от 1963 до 1987 г. Назначен е за ръководител на ГРУ през март 1963 г. след принудителното оттегляне на генерал-полковник И. А. СЕРОВ. Кариерата на Ивашутин съвпада с управлението на Леонид Брежнев.

Ивашутин е доброволец в Червената армия. През 1931 г. постъпва в армейското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. През Втората световна война е назначен в СМЕРШ, а през 1944–1945 г. ръководи части на Смерш на Трети украински фронт. Тогава той се бори срещу украинските националисти и помага при установяването на комунистическите режими в България, Унгария и Югославия. През този период се среща и се запознава с Брежнев.

В края на войната Ивашутин участва в принудителното репатриране на съветски граждани, останали по една или друга причина в чужбина, и в безмилостната разправа с власовците, които по време на войната се включват в т.нар. Руска освободителна армия и воюват на страната на Германия.

След разформироването на Смерш през 1946 г. той служи в НКВД под ръководството на ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ. Назначен е за ръководител на Трето главно управление (Въоръжени сили). Ивашутин остава на този пост след преобразуването на НКВД в КГБ и след премахването на Берия. По нареждане на Брежнев Серов е уволнен и на негово място за началник на ГРУ е назначен Ивашутин. Докато Ивашутин с всички сили се опитва да защитава интересите на отбраната, дори и от КГБ, в ГРУ разцъфтява корупция на високо равнище. Статия в московския вестник Независимая газета от 1991 г. описва престъпленията от времето на Ивашутин:

Периодът на управление на армейски генерал П. И. Ивашутин, който оглавява ГРУ в продължение на 24 години, завършва с един основен (Поляков) и няколко маловажни… предатели. Това е цяла една ера! Ерата е известна със скъпите подаръци, които се предлагат на всеки нов ръководител на Генералния щаб (особено при годишнини), купени със средства на ГРУ и, разбира се, в твърда валута.

Ивашутин надживява тримата съветски лидери — Леонид Брежнев, ЮРИЙ АНДРОПОВ и Константин Черненко и служи като ръководител на ГРУ чак до разпадането на Съветския съюз. Дългогодишната му служба се дължи на стабилната подкрепа на военното ръководство, което го приема като балансьор в стремежа на КГБ за надмощие.

През 1985 г. е награден с почетното звание Герой на Съветския съюз.