Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (294)

Вицке, Лотар (1896-?)

Единственият германски шпионин, осъден на смърт в САЩ по време на Първата световна война. Не е екзекутиран.

Вицке е военноморски кадет на кораба Дрезден, който се намира край Южна Америка, когато е потопен. Затворен е във Валпарайсо, Чили. Успява да избяга от затвора и отива в Сан Франциско, Калифорния, където германският консул и АГЕНТУРИСТ Франц фон Боп го вербува за шпионин и саботьор.

Известно време Вицке работи съвместно с КУРТ ЯНКЕ, също германски шпионин и саботьор. Като саботажен екип двамата се заемат с необмислена експлозия на муниции точно преди влизането на САЩ във войната.

Като използва псевдонима Пабло Ваберски, Вицке се промъква в Мексико, когато Янке е там, в края на 1917 г., прекарвайки германски АГЕНТИ през границата. Паул Алтендорф — бивш офицер от мексиканската армия, вербуван от американското АРМЕЙСКО РАЗУЗНАВАНЕ, придружава Вицке до САЩ. Една нощ Вицке му съобщава за саботажите, които двамата с Янке са извършили. Алтендорф успява да съобщи за Вицке на служител в американското консулство. Вицке, влязъл в САЩ с руски паспорт на името на Пол Ваберски, е поставен под НАБЛЮДЕНИЕ от американското армейско разузнаване. Арестуван е в Аризона и когато багажът му е претърсен, е открита книга с КОДОВЕ и таблица с ШИФРИ, които са изпратени на армейски криптографи във Вашингтон. Когато един от намерените документи е дешифриран, се установява, че е „особено секретна“ инструкция за германски дипломати в Мексико, а Вицке е представен като германски ТАЕН АГЕНТ, на когото е възложена задачата да препраща „кодираните телеграми“ до Германия по дипломатическата поща.

По време на разпитите Вицке казва: „Много съм млад, за да умра, само на 22 години съм. Но съм изпълнил дълга си.“ Не признава, че е бил шпионин. Съди го военен трибунал във Форт Сам Хюстън през август 1918 г. Осъден е на смърт. Очаква екзекуцията си, но на 11 ноември 1918 г. войната завършва.

Присъдата му е намалена на доживотен затвор, но през 1923 г. е освободен и депортиран в Германия. Докато се намира в затвора, непрекъснато го подлагат на разпити за унищожаването на огромните складове с муниции на остров Блек Том от страната на Ню Джърси в пристанището на Ню Йорк на 30 юли 1916 г. Той е казал на Алтендорф, че двамата с Янке едва не са се удавили, когато вълните, предизвикани от експлозията, са преобърнали лодката им в пристанището.

През 1925 г., когато американски служители се опитват да определят чия е вината за саботажа по време на войната, германското правителство отрича всичко, включително казаното от Вицке, който твърди, че си е признал, след като „полицията ме би по главата с гумена палка, докато не признах“.