Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1321)

Семичастни, Владимир (1924)

Ръководител на КГБ от ноември 1961 до април 1967 г.

Семичастни за разлика от своя наставник и предшественик АЛЕКСАНДЪР ШЕЛЕПИН участва в множество неудобни инциденти, дело на КГБ. Той нарежда например да бъде арестуван професор Фредерик Баргхорн от Йейлския университет по време на посещението му в Москва през октомври 1963 г. Семичастни се надява, че като обвини Баргхорн за шпионин, ще предизвика Съединените щати да освободят ИГОР ИВАНОВ, арестуван същия месец от ФБР за шпионаж.

Баргхорн е личен приятел на президента Кенеди и не е участвал в никаква незаконна дейност, както подчертава Кенеди на пресконференция. Руснаците са унижени и бързо освобождават Баргхорн. (Иванов получава разрешение да напусне Съединените щати през 1971 г.)

През октомври 1964 г. Семичастни участва в свалянето на Никита Хрушчов. Това му помага да запази поста си и при новото ръководство. Има данни, че Леонид Брежнев, който е ръководил заговора, е искал да убие Хрушчов, но Семичастни не допуска участието на КГБ.

Семичастни се опитва да създаде нов обществен имидж на КГБ. Позволява във вестник Известия да излезе интервю с „висш офицер от КГБ“ (той самия), в което заявява: „… много млади работници партийци и комсомолци работят в КГБ и никой от хората, които през периода на култа към личността [през управлението на Йосиф Сталин] са участвали в репресиите срещу невинни съветски граждани, не е на работа вече в комитета.“ Излизат и много книги за службите на сигурността, а съветските разузнавачи са издигнати в герои — РУДОЛФ АБЕЛ, ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ, ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и РИХАРД ЗОРГЕ.

На 18 май 1967 г. Брежнев сменя Семичастни с ЮРИЙ АНДРОПОВ, който има за задача да възстанови авторитета и ефективността на комитета.