Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Малиновски, Роман (1876–1918)

Царски ВНЕДРЕН АГЕНТ сред болшевишките лидери непосредствено преди Октомврийската революция от 1917 г.

Малиновски е московски работник с криминално досие за влизане с взлом. Контактите му с полицията водят до шпионските му действия срещу болшевиките. Той работи за тайната царска полиция ОХРАНКА. Очевидно е вербуван през 1910 г. Идеята на Охранка е да го накара да окаже помощ на болшевишката партия при разделянето с меншевиките и по такъв начин да възпрепятства обединението на руското революционно движение.

Успешното му проникване в болшевишкото движение личи от факта, че през 1912 г. е избран за един от шестимата болшевишки депутати в Думата — царския парламент. От 13-имата депутати на социалдемократическата партия той става ръководител на болшевишката фракция и касиер на новообразувания болшевишки вестник Правда. Тази длъжност му дава възможност да предостави на Охранка подробности за финансовото състояние на партията и за членството (издателят на вестника Мирон Черномазов също е шпионин на Охранка.)

Още в началото Малиновски е заподозрян като полицейски шпионин. Но В. И. Ленин, ръководител на болшевишката партия, го защитава сляпо, наричайки го „изключителен лидер“. Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак пише в книгата „Чекисти: историята на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Ленин защитава Малиновски почти докрай и обвинява като «злобни клеветници»… всички онези, които през 1914 г. го хулят и настояват да бъде проведено разследване на Малиновски извън рамките на социалдемократическата партия.“

Директорът на държавната полиция С. П. Белецки описва Малиновски като „гордостта на Охранка“. Белецки увеличава заплатата на Малиновски от 50 на 700 рубли на месец, докато предава информация и доклади за болшевишките лидери. Двойственият живот оказва влияние на Малиновски. Убеждават го да се оттегли от Думата и да избяга от Санкт Петербург с 6000 рубли, дадени му от Охранка, за да замине в чужбина и да започне нов живот.

Малиновски е заловен от германците и затворен във военнопленнически лагер, където бързо започва да разпространява болшевишка пропаганда сред заловените руснаци. След освобождаването му започва да си кореспондира с Ленин. През 1917 г. Ленин е призован да даде сведения за Малиновски пред ЧК, докато болшевишкият ОРГАН разследва ранните операции и провокации. Дзиак пише за Ленин: „Той убедително оправдаваше Малиновски заради всичко, което бе допринесъл за болшевишката фракция, спечелила значително повече, отколкото Охранка.“

Малиновски се връща в Русия през октомври 1918 г. — една година след Октомврийската революция, като твърди, че не може да „живее далеч от революцията“. Настоява да бъде арестуван и да се срещне с Ленин. Ленин се съгласява с ареста, но отказва да се срещне с Малиновски, който е изправен пред трибунал на 6 ноември 1918 г. и обвинен в шпионаж в полза на Охранка и германците. Признат е за виновен и застрелян часове след издаването на присъдата.

Дзиак предполага: „Дали смелостта на Малиновски [при завръщането му в Русия] е била породена от гузна съвест, или просто е очаквал заслужено помилване и посрещане от болшевишките лидери, на които в действителност е бил двоен агент?“