Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (828)

Маркети, Виктор

Съавтор на спорната книга „ЦРУ и култът на разузнаването“ („The CIA and the Cult of Intelligence“, 1974) — написана в съавторство с ДЖОН МАРКС, — която ЦРУ се опитва да спре от публикуване.

Маркети служи в американската армия в началото на 50-те години, след като завършва специалност съветология в Пенсилванския университет. През 1955 г. постъпва в ЦРУ. Работи като аналитик по въпросите на Съветския съюз, а от 1966 до 1969 г. е в екипа на ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Въпреки това в края на 60-те години той се разочарова от ЦРУ и през 1969 г. подава оставка. По това време е помощник на първия заместник-директор на ЦРУ.

След като напуска ЦРУ, написва романа „Въжеиграч“ („The Rope Dancer“, 1971), а след това заедно с Джон Маркс пише книга за политиката и операциите на ЦРУ. Според издателя им това е „първата в американската история книга, подложена на предварителна правителствена цензура…“.

ЦРУ настоява за права на първа цензура въз основа на споразумението с Маркети, подписано при назначаването му в управлението. Следват съдебни процедури. Президентът Никсън по-късно си спомня за „очевидната загриженост“, изписана върху лицето на директора на Централното разузнаване РИЧАРД ХЕЛМС „заради възможното издаване на книга от двама нелоялни агенти на ЦРУ. Хелмс ме попита дали бих подкрепил съдебните мерки, предприети от ЦРУ, независимо че ще се чуят гласове за «потисничество». Казах му, че ще го направя“.

При първия преглед на ръкописа на Маркети — Маркс повече от 350 пасажа са цензурирани от ЦРУ. Следвайки изискванията на авторите, на адвокатите и на издателя (Алфред Нопф), ЦРУ премахва почти 200 пасажа.

След няколко отлагания книгата е издадена през 1974 г., като цензурираните пасажи, които ЦРУ се съгласява да останат, са с получерен шрифт. Думата ИЗТРИТО, също изписана с получерен шрифт, е вмъкната в текста със съответните „празни места“, където материалът е бил премахнат от книгата.

Ето как изглежда материалът, отначало премахнат от цензурата на ЦРУ, а по-късно възстановен:

Агенцията за национална сигурност настрои огромните си антени по посока на съветските кораби и кубинските комуникации. Ай Ти Ти обслужваше по-голямата част от кубинските системи за комуникация преди национализацията на Кастро и компаниите работеха в близко сътрудничество с ЦРУ и АНС [Агенция за национална сигурност], за да прехващат съобщения. ЦРУ научи, че съветски военен персонал е бил използван тайно за бойни цели, като подводникови екипажи в Индонезия и като екипажи за бомбардировачи в Йемен, което представлява коренна промяна в досегашната съветска практика.

Някои от премахнатите пасажи са със строго политическа насоченост.

Вицепрезидентът Спиро Егню произнася пламенна реч за това, как южноафриканците, след като вече са провъзгласили независимостта си, няма да бъдат изоставени, и продължава със сравнение между Южна Африка и Съединените щати от ранните дни на свободата. Най-сетне, президентът [Никсън] се навежда към Егню и тихо казва: „Имаш предвид Родезия, нали, Тед?“

Дори след като двете страни съгласуват окончателните промени, ЦРУ се противопоставя на издаването на книгата. Твърди се, че едно от предложенията, направени в ЛЕНГЛИ, е просто да се изкупят всички екземпляри от книгата. Това предложение е отхвърлено. Цялата книга, дори и с доста умерения си тон е доста остра критика на ЦРУ. Ето как започва последният параграф:

„Това е многофункционална тайна ръка на властта… повече от една разузнавателна или контраразузнавателна организация. Това е инструмент за подривни действия, манипулация и насилие, за тайна намеса в работите на други страни.“ Алън Дълес бе написал тези думи за КГБ през 1963 г., за да могат американците по-добре да разберат същността на съветските служби за сигурност. Описанието му е съвсем точно, но той би могъл със същата точност да използва същите термини, за да опише своето ЦРУ.