Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (680)

Конспиративно проникване

Термин, използван за означаване на нелегално, тайно влизане в служба или жилище, за да се вземат материали или документи. Подобни прониквания са част от историята на всички американски разузнавателни агенции, преди всичко на ФБР. Тази дейност на ФБР често се извършва по поръчка на АНС, когато желае да се добере до снимки, книги с кодове или системи за кодиращи машини. При подобни операции се монтират също микрофони и телефонни подслушвателни устройства.

Първите прониквания са осъществени през 20-те години, когато военноморският флот финансира серия от такива операции в японското консулство и други негови служби в Ню Йорк, които се извършват от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ, ФБР и нюйоркската полиция. Целта е била да бъдат откраднати кодове. Тези прониквания, нито едно от които не е било разкрито, продължават до края на 1939 г.

На 19 юли 1966 г. конспиративното проникване е официално забранено за ФБР. Директорът на ФБР ЕДГАР ХУВЪР подписва меморандум, според който практиката, „която включва тайно проникване в каквито и да са помещения, няма да бъде толерирана в бъдеще“. По-късно Хувър изказва съжалението си от възможността, че може да нареди тайно проникване единствено със съгласието на президента или на главния прокурор.

По време на администрацията на Никсън и просъществувалия за кратко ПЛАН ХЮСТЪН практиката на конспиративното проникване е възобновена. Но Хувър се налага, като отстоява становището, че няма да позволи проникване без писменото одобрение на президента. План Хюстън е отменен, но администрацията на Никсън продължава да изисква усъвършенстване на ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Това води до създаване на Комисия на разузнавателните служби (КОМИСИЯ АД ХОК), до използването на ВОДОПРОВОДЧИЦИТЕ и на нелегалните им действия, включително аферата УОТЪРГЕЙТ. През 1981 г. Министерството на правосъдието иска разрешение за тайно проникване от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Съдът постановява, че при подобни действия се изисква единствено одобрението на президента, а не на съда. През декември 1981 г. президентът Рейгън упълномощава главния прокурор да даде съгласие за конспиративно проникване само при условие че ще бъде насочено срещу „чуждестранна сила или агент на чуждестранна сила“.