Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Македония

Специалните служби на създадената през 1992 г. независима и суверенна държава Македония преживяват същите периоди на преустройство и промяна, на проблеми и трудности, каквито имаше и има и в другите посткомунистически източноевропейски страни. Стартът на промяната в специалните служби на Македония е даден с приетия през март 1995 г. Закон за МВР, с който се създават Агенцията за разузнаване под контрола на държавния глава и Дирекцията за сигурност и разузнаване под контрола на изпълнителната власт. В същото време е формирана и парламентарна комисия за контрол върху дейността на специалните служби.

Агенцията за разузнаване има определен със Закона за разузнаването статут на самостоятелна служба за външно разузнаване, която събира информация от открити източници и по оперативен път, като за целта създава и поддържа агентурни мрежи от класически вид в чужбина. Задачата й е да защитава Македония от каквито и да било външни действия, които биха застрашили сигурността й, като информациите и анализите, предоставени от нея, трябва да спомагат за взимането на важни решения от стратегически интерес за страната, а така също да осуетява намеренията на чуждите разузнавателни служби спрямо Македония.

Главните направления в дейността на македонското външно разузнаване са 5: 1) ситуацията в съседните държави и отношението на тамошните структури и субекти към Македония; 2) македонската диаспора в чужбина (преди всичко в балканските държави), за която се смята, че е крайно политизирана и активна по отношение на политическите процеси в Македония и около нея; 3) регионалните балкански и европейски сили, които имат традиционни и актуални интереси и влияние върху региона и върху Македония; 4) големите сили, международните организации и колективните системи за сигурност и отношението им към Балканите и Македония; 5) без това да изчерпва напълно нещата, разузнаване на организираната престъпност в пълния й регистър без оглед на това, от коя страна идва и влиза в Македония.

Пръв директор на македонската Агенция за разузнаване след създаването й през 1995 г. е професорът по право и министър на отбраната и след това на правосъдието Владо Поповски. След оставката му през февруари 1999 г. го наследява икономистът с опити за писателска кариера Алекса Стаменковски. След избирането на Борис Трайковски за президент на Македония през есента на 1999 г. начело на агенцията застава Драги Гроздановски — бивш заместник-министър на вътрешните работи.

Като сравнително нова служба разузнавателната агенция кадрово е недостатъчно оформена и технически зле оборудвана.

Правомощията на Дирекцията за сигурност и разузнаване са определени в Закона за вътрешните работи. Неин приоритет е вътрешната сигурност в държавата, към която спада и контраразузнаването. Дирекцията събира данни явно, но и по оперативно-технически път. Неин директор е Боян Бояновски. Въпреки че не е нейно задължение, контраразузнавателната дирекция се занимава главно с борба против организираната, най-вече стопанската, престъпност. Тя следи и контролира не само местни, но и чужди граждани, които пребивават на македонска територия. С чуждестранните журналисти и дипломати се занимава Шесто управление, а Пето управление осъществява събирането на информация най-вече с технически средства.

Третият елемент от македонските специални служби е Секторът за сигурност и разузнаване към Министерството на отбраната. Законът за отбраната регламентира дейността му като част от военното министерство, а основното му задължение е разузнаването на оперативно-техническо равнище. В част от работата й военната специална служба е подчинена на Агенцията за разузнаване.

Ръководителят на армейското разузнаване и контраразузнаване е с ранг на заместник-министър на отбраната, като под негово командване са и военните специални части. През 1998 г. начело на службата е назначен Сашо Миялков (син на ексминистъра на вътрешните работи Йордан Миялков, загинал при съмнителна автомобилна катастрофа в Сърбия само 5 дни след като заплаши, че ще оповести имена на македонски политици — агенти на сръбските тайни служби КОС). Сега начело е полковник Никола Костевски — бивш съветник в правителството, а преди това секретар в Министерството на отбраната, отговарящ за международните връзки и издателската дейност.

Сред проблемите във функционирането на македонските специални служби се сочат кадровата и методическата приемственост по отношение на предшествалите ги структури на СФР Югославия. Въпреки законовите решения за разделяне функциите на отделните структури в някои сфери те практически продължават да работят паралелно. Най-драстичният пример за липса на координация и ефикасност са пропуските при разследването и предварителната работа във връзка с атентата срещу президента Киро Глигоров, който остава неразкрит. В съседните и някои други държави военните служби на Македония формират агентурна мрежа, паралелна с тази на външното разузнаване. Всички служби разполагат с определени технически възможности за подслушване и проследяване, всички имат тайни фондове, а гражданският контрол върху изразходването на средствата все още е слаб.