Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Ш

Шадрин, Никълъс (1928–1975)

Съветски военноморски офицер, избягал в Съединените щати. По-късно ФБР го принуждава да стане негов АГЕНТ. Всичко завършва с това, че сътрудници на КГБ го залавят и убиват.

През 1949 г. Шадрин (истинското му име е Николай Фьодорович Артамонов) завършва висшето военноморско училище Фрунзе. Служи в съветския военноморски флот. През 1955 г. става най-младият командир на есминец във ВМС на СССР със звание капитан III ранг.

През 1959 г. корабът му акостира в Гданск, Полша, за обучение на индонезийски моряци. През нощта на 7 срещу 8 юли заедно с полската си приятелка пресичат Балтийско море с катер и стигат бреговете на Швеция. (Той изоставя жена си в Съветския съюз, а по-късно се развежда с нея и се жени за полякинята, с която е избягал от Полша.)

След като получава политическо убежище на Запад, заминава за Съединените щати и приема името Шадрин. Започва работа в американското РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА. През септември 1960 г., непосредствено преди посещението на Никита Хрушчов в Съединените щати, Шадрин дава показания пред Сенатската комисия за антиамериканска дейност. Тай отправя нападки към съветската политическа система и представя на комисията подробности за съветската шпионска система.

Шадрин и съпругата му по-късно получават американско гражданство. През 1972 г. той защитава докторат по международни въпроси в университета Джордж Вашингтон. Дисертацията му е задълбочен анализ за състоянието на съветския военноморски флот.

Въпреки че Шадрин е осъден задочно на смърт в Съветския съюз, през 1966 г. КГБ се свързва с него. По нареждане на ФБР той изпълнява ролята на двоен агент. При едно пътуване до ВИЕНА като двоен агент на 20 декември 1975 г. е отвлечен от агенти на КГБ. Според съветския ИЗМЕННИК ВИТАЛИЙ ЮРЧЕНКО (1985) Шадрин по погрешка е бил упоен със смъртоносна доза хлороформ, докато се е борил с похитителите си на задната седалка на лека кола във Виена. ЦРУ е трябвало да го защитава по време на престоя му във Виена, но агентите провалят операцията поради грешка.