Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Берия, Лаврентий (1899–1953)

Ръководител на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи) и на други разузнавателни и полицейски ОРГАНИ в Съветския съюз от 1938 г. до екзекуцията му през 1953 г. Под негово ръководство е не само мощният апарат за държавна сигурност, но и мрежата от концентрационни лагери и глобалната вътрешна и външна шпионска мрежа. Берия дълго време е близък сътрудник на Сталин — още от Грузия, където му е поверено републиканското НКВД. Там се проявява като безмилостен полицай — изпраща на заточение хиляди невинни хора, много от които са убити. Скоро след назначаването му за ръководител на НКВД през декември 1938 г. е избран за кандидат-член (без право на глас) на политбюро. Берия е първият ръководител на тайната полиция, който е член на този висш политически орган. (По това време политбюро има 10 членове с пълно право на глас, включително Сталин и новоизбрания Никита Хрушчов.)

Предшественикът на Берия — НИКОЛАЙ ЕЖОВ (твърди се, че в определен момент е възнамерявал да арестува Берия), е арестуван по заповед на Берия и въдворен в психиатрична клиника. Малко по-късно се съобщава, че е намерен обесен на решетката на един от прозорците. Оцелелите от времето на ГЕНРИХ ЯГОДА, а също така мнозина и от периода на Ежов са екзекутирани от хората на Берия.

За Сталин Берия е идеалният таен полицай. За много други в Съветския съюз е чудовище — кръвопиец и развратник. Той редовно подбирал млади момичета дори от улицата, завеждал ги в кабинета си и ги изнасилвал. Заплахите за арест на членове от семействата са били достатъчни, за да накарат момичетата да се съгласяват и да страдат мълчаливо. Някои не са издържали на гаврите и са се самоубивали. Една от жертвите му е момиче, което по своя воля отива в кабинета му да моли милост за арестувания си брат. То е задържано няколко дни и изнасилвано многократно. Впоследствие Берия решава „да я задържи“ за своя съпруга. Промяната в семейното му положение не слага край на перверзиите му с момичета и служителки от НКВД — понякога в дома му, а друг път в кабинета му на ЛУБЯНКА.

След като оглавява НКВД, той засилва НАБЛЮДЕНИЕТО над малкото останали стари болшевики в чужбина. Сред тях е и Лев Троцки — съперник на Сталин за мястото на Ленин. Човек на Берия убива Троцки в Мексико през 1940 г. Хиляди други загиват по време на Сталиновите чистки, продължили до началото на войната между Германия и Съветския съюз през 1941 г.

Берия става един от най-важните помощници на Сталин по време на войната. Като заместник-председател на Съвета на народните комисари от февруари 1941 г. той става член и на Държавния комитет по отбраната. Повишен е в чин маршал на Съветския съюз през 1945 г. и следващата година е избран за пълноправен член на политбюро.

По време на войната тайната полиция поема и допълнителните функции по охраната на ръководството на Кремъл и следенето за лоялност сред армейския състав. Това налага създаването на бойни звена на НКВД и отряди за военно КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. (Вж. СМЕРШ.)

НКВД на Берия поема и външното разузнаване. Съветските дипломатически мисии във Великобритания, Канада и Съединените щати се попълват от оперативни работници на НКВД, чиято задача е да издирват военна информация, която би могла да е от полза за Кремъл. (Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.) Под ръководството на Берия се създава комисия по закупуването на оръжие от Съединените щати. Задачата й е да ускори прехвърлянето на оръжия за Съветския съюз. Със своите над 1000 служители комисията се превръща в организация за събиране на секретна информация.

Сталин възлага на Берия и разработването на атомната бомба, както и да организира възпроизвеждането на 3-те американски бомбардировача B–29 СУПЕФОРТРЕС, свалени в Сибир. Сталин възнамерява на тяхна база да създаде съветски самолети носители на ядрено оръжие.

След войната Берия продължава да е на върха, но допуска фаталната грешка да си помисли, че може да бъде наследник на Сталин. През 1949 г. Сталин издига Хрушчов за секретар на Московския градски комитет на партията. В спомените си Хрушчов отбелязва, че е доведен в Москва, „за да бъде балансьор във властта“. Той забелязва, че Сталин сякаш „се страхува от Берия и ще бъде щастлив да се отърве от него, но не знае как“.

Берия грижливо подбира доверени грузинци за помощници на Сталин — включително работниците в кухнята. Но подозренията към Берия растат и той е принуден да замени грузинците с руснаци. Сталин прави опит да отслаби влиянието на Берия, като назначава генерал-полковник ВИКТОР АБАКУМОВ за министър на новосъздаденото МГБ — Министерство за държавна сигурност. Но Абакумов остава предпазливо лоялен към Берия и през август е отстранен. Наследникът на Абакумов — СЕМЬОН ИГНАТИЕВ, назначава военнополитически комисари, ветерани от войната (включително бъдещия ръководител на СССР Леонид Брежнев), за да влеят партийна сила в МГБ и така да подкопае позициите на Берия в апарата за сигурност.

Берия обаче си остава непоклатим и безцеремонен. Една история, разказана от един грузински партиен функционер и описана от Ейми Найт в книгата „Берия“ („Beria“, 1993), разкрива няколко ужасяващи момента от живота му.

Берия и функционерът излезли да се разходят с немски катер по реката. Минали покрай млада жена, която тренирала за състезание по плуване. Берия спрял катера и настоял момичето да се качи при тях. Почти веднага започнал да прави цинични предложения, без да скрива желанието си да я прелъсти. Въпреки съпротивата на спортистката Берия казал на придружителя си, че иска да бъде насаме с жената, и му наредил да скочи от лодката и да се върне на брега. Когато функционерът казал, че не може да плува, Берия го изхвърлил от лодката.

Телохранителите на Берия, които наблюдавали случката от брега, бързо се притекли на помощ и спасили човека. Действията на Берия не ги изненадали. Те знаели, че той харесвал изключително много спортистки. И винаги искал да има правото да подбира за свое удоволствие състезателките от Грузия, изпращани всяка година в Москва за Деня на физическата култура и спорта.

През 1951 г. Сталин започва чистка в ръководството на Грузия, което е ясен сигнал за отрицателното му отношение към Берия. Тези чистки си приличат като две капки вода с параноично скалъпения „заговор на лекарите“ — антисемитска кампания, започнала през януари 1953 г. Официално признатият Еврейски антифашистки комитет е набеден като организация за ПРИКРИТИЕ на разузнаването на САЩ. Лекарите, повечето евреи, са обвинени в заговор, чиято цел е „да отнемат живота на видни обществени дейци на Съветския съюз“. Берия косвено е разкритикуван за това, че неговите сили за сигурност не са успели да предотвратят в зародиш т.нар. заговор, както и за връзките му с комитета, създаден в годините на войната за единство на всички евреи по света в борбата срещу фашизма.

В началото на 1953 г. става ясно, че дните на Берия са преброени. Според една версия през нощта на 1 март 1953 г. той излиза на кратка разходка от вилата си до вилата на Сталин в Кунцево, предградие на Москва. Твърди се, че се е срещнал насаме със Сталин в кабинета на диктатора. Малко след това Сталин е намерен да лежи на пода, след като е получил инфаркт. Идва в съзнание, но не може да говори. Умира на 5 март.

Берия бързо се връща в централата си в Москва и задейства старателно обмисления план за превземане на управлението. Той назначава Георгий Маленков, незначителна фигура във ведомството му, за министър-председател, а себе си — за заместник-председател на Министерския съвет, без да прекъсва да контролира Държавна сигурност. (Сред първите му действия са затварянето на вилата на Сталин и транспортирането на всички вещи на диктатора в складове; започват чистки на лекарите, изследвали трупа на Сталин.)

Берия засилва силите за сигурност в Москва. Предприема редица действия, които да го представят като либерален наследник на железния Сталин. Облекчава режима в затворите, разпорежда се да бъдат освободени около 1 000 000 затворници, които не застрашават държавната сигурност, оневинява лекарите от т.нар. лекарски заговор и планира законодателна реформа във връзка с произволните арести. Освен това дава сигнали за промяна във външната политика в ласкателна статия за президента Айзенхауер, публикувана във вестник Правда. В статията се посочва, че Съветският съюз има интерес Студената война да приключи.

През юни либералната политика на Берия стига Източна Германия и довежда до бунтове. Москва смазва бунта в зародиш с танкове (вж. ГЕРМАНИЯ). Сега вече наистина настъпва краят на Берия. На 26 юни той отива в Кремъл за среща на ръководството. Арестуван е след внимателно планиран заговор, оглавяван от Хрушчов и маршал Георгий Жуков.

През декември 1953 г. е изправен пред съветския Върховен съд. Обвинен е в измяна и е осъден на смърт. Екзекутиран е в деня на произнасянето на присъдата — 23 декември. Съществуват обаче други, доста противоречиви версии за смъртта на Берия. Хрушчов твърди: „Един ден Берия влезе в заседателната зала без телохранителя си и аз го застрелях.“ Друга, по-правдоподобна версия — на полковник Олег Пенковски, западен шпионин в Кремъл — сочи, че след ареста „Берия бе застрелян в мазето на главната квартира на Московския военен окръг… генерал [Фрол] Козлов го застреля в присъствието на други генерали… След убийството тялото на Берия бе полято с бензин и запалено в мазето“. Според друг разказ убийството е извършено от генерал-лейтенант П. Ф. Батитиски, след като полковникът, определен да го убие, не бил успял.

shpionazh-6.jpgЛаврентий Берия.