Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (97)

Арнолд, Бенедикт (1741–1801)

Фармацевт и предприемач и един от най-изтъкнатите военни командири от времето на Войната за независимост на Северна Америка, а впоследствие и най-големият предател на своята страна.

Роден е в Норуич, Кънектикът. На 14 години бяга от къщи и участва във Френско-индианската война (1755–1763). След това открива книжарница и аптека. На 9 април 1775 г. влиза в редовете на Континенталната армия като полковник. Той е един от командирите на успешната атака срещу Форт Тикондерога в края на 1775 г. Ранен е тежко в сражението за Квебек в края на годината.

Независимо от лоялната му служба и похвалите, изказани лично от генерал ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН, Арнолд често е порицаван публично за някои от действията му като военен комендант на Филаделфия. Във Филаделфия се жени за Пеги Шипън, почти 20 години по-млада от него. Семейството й е изключително проанглийски настроено. По време на английската окупация на Филаделфия Пеги се сприятелява с младия английски офицер ДЖОН АНДРЕ.

През февруари 1777 г. Арнолд е предложен за повишение в звание генерал-майор, но Конгресът не утвърждава предложението. Генералските пагони Арнолд получава 3 месеца по-късно. През октомври 1777 г. той вече е със славата на победителя от Саратога. В тази битка е ранен тежко. Джордж Вашингтон го определя като най-добрия командир на бойното поле. Въпреки славата на изключителен командир през 1779 г. Арнолд е предаден на военен съд — впоследствие оправдан — за своеволия при събиране на парични средства в помощ на армията. Убеден, че отношението към него е напълно несправедливо и че е унижено достойнството му, през май 1779 г. той влиза в контакт с англичаните чрез посредничеството на Джон Андре. Използва кодовото име Густавус. На следващата година като главнокомандващ на форта в Уест Пойнт Арнолд преговаря с британците да предаде територията на Уест Пойнт и фортовете — евентуално и Джордж Вашингтон — срещу 20 000 лири стерлинги и същия чин в английската армия. Замисълът пропада. Андре е заловен с уличаващи документи.

Научавайки за залавянето на Андре, Арнолд бяга при англичаните — получава 6315 лири стерлинги за положените усилия и става един от висшите офицери в английската армия. Той сформира полк от английски войски и извършва нападения над колониите край залива Чезапийк — изгаря Ричмънд и Ню Лондон в Кънектикът.

Заминава за Англия през декември 1781 г. Връща се за кратко в Канада по търговски дела. Славата му бързо преминава. По време на войните, предизвикани от Френската революция, не успява да получи военно назначение. През 1794–1795 г. участва като доброволец в английските военни части, които се сражават с французите на Антилските острови. Живее предимно в Англия й умира на 14 юли 1801 г.

Американският историк Нейтън Милър пише, че като военнокомандващ Арнолд доста наподобява по стил и начин на действие генерал Джордж Патън (1885–1945).

Генерал-майор Бенедикт Арнолд